Когато зърна козата, паякът веднага се насочи към нея. Пропълзя до ръба на масата и спря, сякаш чакаше специално разрешение. Господин Крепсли извади малка свирка — която наричаше флейта — от джоба на панталона и изсвири няколко ноти. Мадам Окта мигновено скочи във въздуха и се приземи на врата на животното.
То подскочи и избля жаловито. Мадам Окта не му обърна внимание, а пропълзя още няколко сантиметра, оголи зъби и ги заби дълбоко във врата!
Козата застина и облещи очи. Веднага замлъкна и след няколко секунди се строполи на пода. В първия момент си помисли, че е мъртва, но след това видях, че все още диша.
— С помощта на флейтата командвам Мадам Окта — обясни господин Крепсли, обърна гръб на козата и бавно вдигна свирката, за да ни я покаже. — Макар че е при мен от толкова време, тя не е напълно опитомена и ако загубя флейтата, най-вероятно ще нападне и мен самия.
Сега козата е само парализирана. Обучил съм Мадам Окта да не убива с първото захапване. Ако я оставим така, козата пак ще умре, макар и по-бавно, тъй като за отровата на Мадам Окта няма лек, но ние ще я довършим бързо.
Той свирна на флейтата, паякът се придвижи по врата на животното и се спря на ухото. Отново оголи зъби и ги заби в плътта. Козата потрепери и замря.
Беше мъртва.
Мадам Окта скочи от трупа и запълзя към ръба на сцената. Хората на първите редове изплашено скочиха на крака, но строгата заповед на господин Крепсли ги накара да застинат по местата си.
— Не мърдайте! — изсъска той. — Спомнете си какво ви предупредих в началото: всяко рязко движение може да доведе до незабавна смърт!
Мадам Окта се спря на ръба и се изправи на двата си задни крака като куче. Господин Крепсли изсвири кратка мелодия на флейтата и паякът започна да върви назад на два крака. Когато стигна до масата се обърна и се качи на нея.
— Сега вече сте в безопасност — обяви господин Крепсли и посетителите на първите редове отново седнаха, като внимаваха да не вдигат шум. След това той добави: — Но моля ви, пазете тишина, тъй като може да ухапе мен!
Не знам дали господин Крепсли наистина се страхуваше, или това беше част от номера, но изглеждаше изплашен. Избърса с ръкав потта от челото си, пъхна отново флейтата в уста и изсвири странна кратка мелодия.
Мадам Окта наклони глава на една страна и като че ли кимна. После пропълзя по масата и се спря пред него. Той протегна дясната си ръка и тя пое нагоре по нея. Като гледах как пристъпват дългите космати крака ме изби студена пот. А аз харесвах паяци! Сигурно тези, които се страхуваха от тях, си прехапваха езиците, за да не се разкрещят.
Стигна до рамото му и се насочи към врата, после мина покрай ухото, покатери се отгоре на главата му и легна. За миг ми заприлича на някаква необичайна шапка.
След малко господин Крепсли отново засвири. Мадам Окта пропълзя от другата страна на лицето, покрай белега, и пое надолу. На брадичката се спря, изпреде нишка и се спусна по нея. Увисна на десетина сантиметра под брадичката и бавно започна да се полюшва наляво-надясно — от едното ухо на господин Крепсли до другото. Беше свила крака и изглеждаше като топка вълна.
Когато паякът отново се залюля нагоре, господин Крепсли рязко отметна глава назад. Нишката се опъна и Мадам Окта се завъртя в кръг край лицето му. Гледах я като омагьосан как се върти във въздуха и си мислех, че ще се приземи на пода или на масата, но вместо това тя се озова върху устата на господин Крепсли!
Представих си я как се спуска през гърлото му чак до корема и направо ми призля. Бях сигурен, че ще го ухапе и той ще умре. Но паякът се оказа по-умен, отколкото предполагах. При приземяването си беше изпънал крака и се беше хванал здраво за устната на господин Крепсли.
Той сведе глава, за да видим лицето му. Устата му беше широко отворена и Мадам Окта висеше между горната и долната устна. Тялото й трептеше навън-навътре, сякаш той беше направил балон от дъвка и ту го надуваше, ту изпускаше въздуха.
Зачудих се къде беше свирката и как щеше да контролира паяка сега. В този момент се появи господин Длъгнест с друга флейта. Той не свиреше толкова умело като господин Крепсли, но все пак успя да привлече вниманието на Мадам Окта. Тя се заслуша и заснова от единия до другия край на устата.
В първия момент не разбрах какво прави и дори се поизправих да виждам по-добре. Устните на господин Крепсли постепенно побеляваха — тя плетеше паяжина!
След като приключи, Мадам Окта отново се спусна под брадичката. Устата му беше замрежена с голяма паяжина, която той започна да облизва с език и след като я изяде цялата, потърка корема си (като внимаваше да не докосва Мадам Окта) и рече: