Выбрать главу

— Ура, ура, ура, Шан Стрелата е в игра! — извиках аз тичешком. Някои се разсмяха, други замърмориха, но видях, че съотборниците ми се ободриха, а противниците ни помръкнаха.

Започнах с летящ старт и за по-малко от минута вкарах два гола. Можехме да изравним и дори да спечелим, но не ни стигна времето. Ако бях дошъл по-рано, сигурно щяхме да успеем, но тъкмо когато бях набрал инерция, звънецът би и в крайна сметка изгубихме с резултат девет на седем.

Докато си тръгвахме от игрището, в двора връхлетя Алан Морис, задъхан и зачервен. Тримата ми най-добри приятели бяха Стиви Леопард, Томи Джоунс и Алан Морис. Сигурно бяхме най-странната четворка на света, тъй като само един — Стиви — си имаше прякор.

— Вижте какво намерих! — извика Алан и размаха някакъв лист.

— Какво е това? — опита се да го сграбчи Томи.

— Сега ще… — поде Алан, но в този миг господин Далтън извика:

— Хайде, прибирайте се!

— Идваме, господине! — изкрещя в отговор Стиви. Той беше любимецът на господин Далтън и си позволяваше неща, които на нас не биха ни се разминали — например да използва мръсни думички в съчиненията си. Ако аз го направех, веднага щяха да ме накажат.

Но господин Далтън имаше слабост към него, тъй като Стиви беше особен. Понякога беше направо гениален в час и всичко му се удаваше, а друг път не можеше дори и името си да напише правилно. Господин Далтън казваше, че той е невеж интелигент, което означава глупав гений!

Така или иначе, макар да беше любимец на господин Далтън, дори и Стиви не можеше да си позволи да закъснее за час. Затова донесеното от Алан листче трябваше да почака. Втурнахме се към класната стая потни и уморени от мача и часът започна.

А аз дори не подозирах, че загадъчният лист в ръката на Алан завинаги ще промени живота ми! Ще го превърне в кошмар!

Глава втора

След голямото обедно междучасие при нас отново влезе господин Далтън, този път за урок по история. Учехме за Втората световна война. На мен не ми беше много интересно, но Стиви беше направо запленен. Той страшно си падаше по убийствата и войните. Често казваше, че иска да стане наемен войник — което означава да се бие за пари, — когато порасне. И говореше напълно сериозно.

След историята имахме математика и за наша изненада отново — за трети път този ден — се появи господин Далтън. Учителят ни по математика бил болен и затова се налагало той да го замества.

Стиви беше на седмото небе — любимият му преподавател три поредни часа. Господин Далтън щеше да ни преподава математика за първи път и Стиви започна да се перчи пред него, обясняваше докъде сме стигнали в учебника и кои задачи са трудни, все едно говореше на дете. Господин Далтън обаче нямаше нищо против. Беше свикнал със Стиви и знаеше как да се оправя с него.

По принцип той беше доста сериозен, в неговите часове беше забавно и винаги научавахме нещо ново. Явно обаче в математиката не го биваше много. Стараеше се, но си личеше, че е объркан и докато се опитваше да схване нещата, ровеше в учебника и надаваше ухо към „полезните“ съвети на Стиви, останалите започнахме да се въртим, да си шепнем и да си подаваме бележки.

Изпратих бележка на Алан да ми даде да погледна загадъчното листче, което беше донесъл. Първоначално той отказа, но аз продължих да настоявам и накрая Алан се съгласи. Томи седеше на чина зад него и затова пръв получи листчето. Разгъна го и зачете. Лицето му грейна и дори устата му леко се отвори. Прочете го цели три пъти и едва тогава ми го подаде.

То представляваше рекламна листовка за пътуващ цирк. Най-отгоре имаше снимка на вълча глава. Вълкът беше зинал и от зъбите му капеше слюнка. Отдолу пък бяха сложени снимки на паяк и змия и те също изглеждаха доста страшни.

Под вълка с големи червени букви пишеше:

ЦИРКЪТ НА КОШМАРИТЕ

А отдолу, с по-малки:

САМО ЗА ЕДНА СЕДМИЦА В ГРАДА — „ЦИРКЪТ НА КОШМАРИТЕ“!

ЕЛАТЕ И ВИЖТЕ:

САЙВ и СИЪРСА — БЛИЗНАЧКИТЕ ОТ КАУЧУК!

МОМЧЕТО ЗМИЯ! ЧОВЕКА ВЪЛК! ЗЪБАТАТА ГЕРТА!

ЛАРТЪН КРЕПСЛИ И НЕГОВИЯ ПАЯК МАДАМ ОКТА!

АЛЕКСАНДЪР СКЕЛЕТА! БРАДАТАТА ЖЕНА! РЪКОКРАКИЯ ХАНС!

РАМЪС ТЪРБУХА — НАЙ-ДЕБЕЛИЯ ЧОВЕК НА СВЕТА!

Беше посочено и откъде човек можеше да си купи билети и да разбере къде ще се играят представленията, а най-отдолу, до змията и паяка, пишеше:

НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ЗА ХОРА СЪС СЛАБИ СЪРЦА!