— Не — рекох тихо аз. — Трябва да ми го дадете! Трябва да го използвате за Стиви. Той умира. Не можете да го оставите да умре.
— Мога, разбира се — разсмя се вампирът. — Защо не? Нали го чу как се държа онази вечер: заплаши, че като порасне, ще стане ловец на вампири.
— Той не говореше сериозно — отвърнах. — Просто беше много ядосан.
— Може и да е така — каза отново господин Крепсли, замислено се почеса по бузата и след това по белега. — Но пак те питам: за какво ми е да спасявам Стиви Леопард? Серумът е безценен и няма откъде да си набавя нов.
— Ще ви платя за него! — извиках и той точно това чакаше. Видях го в очите му, които изведнъж се присвиха, в начина, по който се приведе напред усмихнат. Затова не си беше прибрал Мадам Окта още първата нощ. Затова не си беше заминал от града.
— Ще ми платиш ли? — попипа вампирът лукаво. — Но ти си малък. Едва ли разполагаш с достатъчно пари.
— Ще ви плащам на части — обещах. — Всяка седмица в продължение на петдесет години или колкото дълго поискате. Когато порасна, ще започна работа и ще ви давам всичките си пари. Заклевам се!
Господин Крепсли поклати глава.
— Не — рече той едва ли не ласкаво, — не искам парите ти.
— А какво искате? Все нещо искате, нали? Точно затова сте ме чакали!
— Колко умен младеж — въздъхна той. — Разбрах го веднага щом се събудих и видях, че паякът е изчезнал и прочетох бележката ти. Още тогава си казах: „Ето това е истинско дете чудо. Момче, на което му е писано да извърши велики дела.“
— Престанете с глупостите и кажете какво искате — сопнах се аз.
Вампирът се изсмя гадно, но след това стана сериозен.
— Помниш ли разговора между мен и Стиви Леопард?
— Разбира се — отвърнах. — Той искаше да стане вампир. Вие отговорихте, че е малък, и тогава той предложи да ви стане чирак. Вие приехте, но след това разбрахте, че е лош и го отхвърлихте.
— Общо взето точно така беше — кимна той. — Само че, ако си спомняш, не бях много въодушевен от мисълта да го взема за помощник. Чиракът може и да е от полза понякога, но нерядко е и товар.
— Какво общо има това с противоотровата? — попитах аз.
— Но после размислих — продължи господин Крепсли, все едно не беше чул въпроса ми. — Реших, че все пак идеята може и да не е чак толкова лоша, особено сега, когато вече не съм в „Циркът на кошмарите“ и ще трябва да се справям сам.
Свъсих чело объркано.
— Искате да кажете, че сте готов да приемете Стиви за чирак?
— За нищо на света! — извика той. — Това изчадие? Един господ знае какви зверства ще извърши, когато порасне. Не, Дарън Шан, не желая Стиви Леопард за свой чирак. — Отново насочи към мен дългия си кокалест показалец и изведнъж аз се досетих какви щяха да бъдат следващите му думи.
— Искате мен! — ахнах смаяно, като го изпреварих със секунда и мрачната му жестока усмивка показа, че съм познал.
Глава двайсет и пета
— Не сте добре! — извиках и отстъпих назад. — За нищо на света не бих ви станал чирак! Само един луд би си помислил подобно нещо!
Господин Крепсли сви рамене и спокойно обяви:
— В такъв случай Стиви Леопард ще умре.
Заковах се намясто.
— Моля ви, сигурно има някакъв друг начин…
— Не приемам пазарлъци! — отсече той. — Ако искаш да спасиш приятеля си, трябва да дойдеш с мен. Ако откажеш, няма какво повече да си говорим.
— Ами ако…
— Не ми губи времето! — прекъсна ме той и удари с юмрук по масичката. — Стоя в тази мръсна дупка вече втора седмици, примирявам се с бълхите, хлебарките и въшките. Ако предложението ми не те интересува, просто го кажи и ще си тръгна. Но не ми губи времето с търсене на други възможности, тъй като те не съществуват.
Кимнах замислено и отново се приближих към него.
— Какви точно са задълженията на чирака на вампир?
Господин Крепсли се усмихна.
— Ще пътуваш с мен — заобяснява той. — Ще обиколиш целия свят. Ще бъдеш моите очи и уши през деня. Ще ме пазиш, докато спя. Ще ми намираш храна, ако се налага. Ще носиш дрехите ми на пералня. Ще ми лъскаш обувките. Ще се грижиш за Мадам Окта. Накратко, ще се грижиш за всичко. А в замяна аз ще те въведа в света на вампирите.
— А трябва ли и аз да стана вампир?
— Едва накрая. В началото ще се сдобиеш само с част от нашите способности. Ще бъдеш наполовина вампир, наполовина човек. Това означава, че ще можеш да излизаш през деня. Няма да се нуждаеш от много кръв, за да задоволяваш глада си. Ще овладееш някои от вампирските умения, но не всички. И ще старееш само с една пета от нормалната скорост — истинските вампирите стареят с една десета.