— Какво правиш тук? — повторих. — Как се сети да дойдеш?
— Следях те — отвърна той. — След случилото се с Алан те следях целия уикенд. Видях Крепсли да влиза у вас. Видях го как те хвърли през прозореца.
— Значи ти си се промъкнал онази нощ във всекидневната! — ахнах аз, като си припомних тайнственият среднощен посетител.
— Да — кимна Стиви. — Лекарите на бърза ръка подписаха смъртния ти акт. Но аз исках да се уверя, за да съм сигурен.
— Затова ли пъхна хартия в устата ми?
— Лакмусова хартия — поясни той. — Променя си цвета, ако я допреш до влажна повърхност, благодарение на нея лесно се познава дали човек е жив. Това и белезите по пръстите ми бяха достатъчни, за да разбера всичко.
— Значи знаеш за белезите по пръстите?
— Прочетох го в една стара книга. Същата, в която намерих и портрета на Вър Хорстон. Не го бях срещал никъде другаде и първо реших, че е поредната измишльотина. Но след като видях твоите пръсти…
Той замлъкна и вдигна глава. Дадох си сметка, че шумът от заравянето беше секнал. За миг настъпи пълна тишина. След това сред гробовете се разнесе силният шепот на господин Крепсли:
— Дарън? Къде си? Дарън?
Лицето на Стиви се сви от страх. Чувах как биеше сърцето му, лицето му се обля в пот. Не знаеше какво да прави. Не беше обмислил хубаво намеренията си.
— Тук съм — извиках аз и той подскочи.
— Къде? — попита вампирът.
— Ей тук — отвърнах и се изправих, без да обръщам внимание на кола на Стиви. — Краката ми се схванаха и полегнах.
— Добре ли си?
— Да. Ще си почина още малко и после пак ще се раздвижа. Повикайте ме, щом приключите.
Седнах и отново се озовах лице в лице със Стиви. Вече не изглеждаше толкова смел. Целият се тресеше, а върхът на кола сочеше към земята. Стана ми жал за него.
— Защо дойде тук, Стиви?
— За да те убия.
— Да ме убиеш? Но защо, за бога?
— Защото си вампир — отвърна той. — Нима това не е достатъчна причина?
— Но нали нямаше нищо против вампирите? — напомних му аз. — Та ти самият искаше да станеш вампир!
— Да — изръмжа Стиви. — Аз исках, а стана ти! Планирал си го от самото начало, нали? Казал си му, че аз съм лош. Накарал си го да ме отхвърли, за да…
— Говориш глупости — въздъхнах аз. — Никога не съм искал да бъда вампир. Съгласих се само за да ти спася живота. Ако не бях приел да му стана чирак, щеше да умреш.
— Пълна измишльотина! — изсумтя той. — А те смятах за най-добрия си приятел! Ха!
— Аз наистина съм ти приятел! — извиках. — Нищо не разбираш. Никога не бих ти сторил зло. Не харесвам това, което се случи с мен. Направих го само…
— Спести ми сълзливите си обяснения — сряза ме Стиви. — Откога го замисляш? Сигурно си отишъл при него още вечерта след представлението. И тогава си взел и Мадам Окта, нали? Дал ти я е в замяна на твоето съгласие да му бъдеш чирак.
— Не е така, Стиви, грешиш. Не е вярно. — Но той го вярваше. Виждах го в очите му. Каквото и да кажех, нямаше да промени мнението си. Беше убеден, че съм го предал. Че съм откраднал живота, за който мечтаеше. Никога нямаше да ми го прости.
— Сега си отивам — той запълзя настрани. — Мислех, че ще успея да те убия още тази вечер. Но все още съм малък. Не ми достига нито сила, нито смелост.
Но запомни добре, Дарън Шан! Ще порасна! Ще стана по-силен и по-смел. Ще посветя целия си живот на това да развия тялото и ума си и когато дойде моментът… когато съм готов… когато се въоръжа с повече знания и умения…
Ще те открия и ще те убия! — закле се Стиви. — Ще стана най-добрият ловец на вампири в света и в която и дупка да се скриеш, аз пак ще те намеря!
Ще ви преследвам чак до края на света! — Лицето му се изкриви налудничаво. — Теб и твоя господар. И когато ви намеря, ще забия стоманени пръти в сърцата ви, ще строша черепите ви и ще ги напълня с чесън. След това ще ви изгоря и ще разпръсна праха в някоя бърза река. Няма да рискувам. Ще направя всичко, за да съм сигурен, че повече няма да възкръснете от гробовете си!
Стиви замълча, измъкна нож и драсна две резки във формата на кръст на лявата си длан. Вдигна я срещу мен, от раната капеше кръв.
— Заклевам се в кръвта си! — изсъска той, извърна се и за миг изчезна в сенките на нощта.
Можеше да хукна след него, да го последвам по кървавата следа, която оставяше. Можеше да повикам господин Крепсли и заедно да го настигнем, за да сложим край на Стиви Леопард и неговите заплахи. Така и трябваше да направя.
Но не го направих. Не можех. Той ми беше приятел…