— Какво ти става? — попита тя след вечеря. Бяхме сами в кухнята, миехме чиниите.
— Нищо ми няма — отвърнах аз.
— Има ти нещо — настоя Ани. — Цяла вечер се държиш странно.
Знаех, че няма да спре да ме разпитва, докато не изкопчи истината, така че й разказах за цирковото представление.
— Звучи чудесно — съгласи се тя, — но няма как да отидеш.
— Защо?
— Бас държа, че не пускат деца. Сигурно е само за възрастни.
— Досадните дребосъци като теб едва ли ще ги пуснат — заявих гадничко, — но ние ще влезем без никакъв проблем.
Ани се обиди и аз веднага съжалих.
— Извинявай. Не го мисля наистина. Ядосан съм, защото най-вероятно ще се окажеш права. Бих дал всичко на света, за да отида на представлението!
— Ще ти дам комплекта си за гримиране — предложи тя. — Ще си нарисуваш бръчки и мустаци, за да изглеждаш по-голям.
Усмихнах се и я прегърнах, което по принцип го правя рядко.
— Благодаря, сестричке, но няма нужда. Или ще ни пуснат, или няма да ни пуснат — трета възможност няма.
Общо взето с това разговорът приключи. Избърсахме чиниите и се върнахме във всекидневната. Малко след това се прибра татко. Той работеше по строителни обекти и често закъсняваше. Понякога се връщаше у дома изморен и ядосан, но онази вечер беше в добро настроение и подхвърли Ани във въздуха. След това целуна мама и попита:
— Някакви вълнуващи събития днес?
— Пак вкарах три гола в голямото междучасие! — похвалих се аз.
— Наистина ли? — възкликна той. — Чудесно! Браво на теб!
Изключихме телевизора, докато татко се навечеря. Той обичаше да се храни в тишина и спокойствие, като през това време ни разпитваше какво сме правили през деня или ни разказваше за работата си.
След това мама отиде в спалнята да си подрежда албума с марки. Тя беше сериозен колекционер. Аз също събирах марки, когато бях по-малък и по-лесно се лъжех с такива занимания.
Надникнах при нея да проверя дали не е получила нови марки с екзотични животни или паяци. Нямаше. Реших да я разпитам за цирка.
— Мамо — попитах аз, — ходила ли си на цирк с уроди?
— На какво? — попита тя, вглъбена в марките си.
— Цирк с уроди — повторих. — Брадата жена, човек вълк, момче змия…
Мама вдигна глава и премига объркано.
— Момче змия ли? — повтори тя. — Какво по-точно е това?
— Ами… — Замълчах смутено, едва сега си дадох сметка, че и аз не знам. — Няма значение. Ходила ли си?
— Не. Мисля, че са забранени от закона.
— А ако не бяха? — настоях. — Ако някой такъв цирк дойдеше в града, щеше ли да отидеш на представлението?
— Не — потрепери мама. — Щеше да ме е страх. И освен това, не е честно спрямо хората, които показват там.
— Защо?
— Как ще се чувстваш, ако те затворят в клетка и те влачат по панаирите да те показват на другите?
— Аз не съм урод! — извиках възмутено.
— Знам — разсмя се тя и ме целуна по челото. — Ти си моето малко ангелче.
— Стига, мамо! — изръмжах аз и избърсах челото си с опакото на дланта.
— Глупчо — усмихна се тя. — Но представи си, че имаше две глави или четири ръце и някой те затвори в клетка, за да те показва на хората и те ти се присмиват. Нямаше да ти хареса, нали?
— Да — пристъпих смутено от крак на крак.
— Как изобщо се сети за това? — попита мама. — Да не си стоял до късно да гледаш филми на ужасите?
— Не.
— Знаеш, че баща ти е забранил и…
— Не съм стоял до късно! — изкрещях аз. Много се дразнех, когато родителите ми не чуваха какво им говоря.
— Добре, сърдитко, не е нужно да крещиш. Ако моята компания не ти е приятна, слез долу и помогни на баща си в градината.
Не ми се ходеше, но мама се беше ядосала, задето й се развиках, така че излязох и отидох в кухнята. Татко тъкмо се прибираше от двора.
— Значи тук се криеш, а? — усмихна се той. — Толкова ли нямаш време да помогнеш на стария си баща?
— Тъкмо идвах — отвърнах аз.
— Късно е вече — рече татко и събу ботушите си. — За днес свърших.
Гледах го как си слага пантофите. Краката му бяха огромни. Носеше обувки четирийсет и пети номер. Когато бях по-малък, ме наместваше на стъпалата си и така ме разхождаше. Все едно бях кацнал на два огромни скейтборда.
— Какво ще правиш сега? — попитах.
— Ще попиша. — Татко си кореспондираше с хора от цял свят, имаше приятели от Америка, Австралия, Русия и Китай. Казваше, че иска да поддържа връзка с другите народи, но според мен това беше просто оправдание да се затвори в кабинета си да подремне.