— Една целувка и ще те пусна да станеш!
Взрях се в полунощно-сините му очи от няколко сантиметра разстояние. Не можех да говоря. Извърнах глава встрани, така че да не се налага да гледам съвършеното му лице.
— Една целувка?
— Имаш думата ми! — прошепна Жан-Клод.
Пак се обърнах към него:
— Думата ти не струва пукната пара!
Той се наведе над мен, устните ни почти се докосваха.
— Една целувка.
Устните му бяха меки и нежни. Той ме целуна по бузата, плъзна устни по протежението й, докосна врата ми. Косата му погали лицето ми. Мислех си, че всички къдрави коси са твърди, но неговата бе нежна като коприна, като бебешка косица.
— Една целувка! — прошепна той срещу кожата на шията ми, вкусвайки с език пулса на вената ми.
— Спри!
— Искаш го…
— Спри веднага!
Той сграбчи кичур коса, извивайки врата ми назад. Устните му се разтеглиха, оголвайки зъбите. Очите му бяха задавящо-сини, без искрица бяло.
— Не!
— Ще те имам, ma petite дори ако го правя, за да спася живота ти! — Той наведе глава, удряйки като змия. Събудих се стресната и се облещих срещу непознат за мен таван.
Черно-бели завеси висяха ветрилообразно от тавана. Леглото бе от чер сатен с твърде много възглавнички, разхвърляни по него. Възглавките също бяха в черно и бяло. Носех черна нощница с тънки презрамчици. Усещах я като истинска коприна и ми ставаше идеално. Подът бе покрит с бял килим, дебел до глезен. В отсрещния ъгъл имаше черна лакирана тоалетка и скрин с чекмеджета. Седнах и се видях в огледалото. Шията ми бе гладка, без следа от ухапвания. Само сън само сън… да, ама не. Спалнята без съмнение бе обзаведена в стила на Жан-Клод.
Умирах от отравяне. Как бях попаднала тук? В подземията на „Циркът на прокълнатите“ ли се намирах или някъде другаде? Дясната китка ме болеше.
Около китката ми имаше бял въртоп превръзки. Не си спомнях да съм я наранявала в пещерата.
Втренчих се в себе си в огледалото на тоалетката. В черно неглиже кожата ми изглеждаше бяла, а дългата ми коса бе черна като нощницата. Засмях се. Подхождах на обзавеждането. Подхождах на проклетото обзавеждане!
Зад бяла завеса се отвори една врата. Мернах за миг каменни стени зад завесите. Той не носеше нищо, освен копринено долнище на мъжка пижама. Тръгна към мен бос. Голите му гърди изглеждаха точно като в съня ми, като изключим кръстообразния белег — там той липсваше. Нарушаваше съвършенството му на мраморна статуя, но за сметка на това го правеше някак по-реален.
— Адът — отсякох. — Определено: Адът.
— Какво, ma petite?
— Чудех се къде ли се намирам. Щом ти си тук, следва да сме в Ада.
Той се усмихна. Изглеждаше твърде самодоволен, като добре нахранена змия.
— Как попаднах тук?
— Ричард те донесе.
— Значи наистина съм била отровена. Това не е ли част от съня?
Вампирът седна на отсрещния край на леглото, толкова далеч от мен, колкото бе възможно при положение, че е седнал. Нямаше къде другаде да се настани.
— Боя се, че отровата си е била съвсем истинска.
— Не че се оплаквам, но защо не съм мъртва?
Той притисна колене към гърдите си — странно уязвим жест.
— Аз те спасих.
— Я ми обясни?
— Знаеш.
Поклатих глава.
— Кажи го.
— Третият белег.
— Нямам следи от ухапване!
— Да, но китката ти е порязана и превързана.
— Копеле!
— Спасих ти живота.
— Пил си кръвта ми, докато съм била в безсъзнание!
Той кимна лекичко.
— Кучи син такъв!
Вратата се отвори отново, този път влезе Ричард.
— Копеле такова, как можа да ме предадеш на него?
— Тя май не ни е особено благодарна, Ричард!
— Ти каза, че предпочиташ да умреш, отколкото да станеш ликантроп!
— Предпочитам да умра, но да не съм и вампир!
— Той не те е ухапал. Няма да вампирясаш.
— Да, ще му бъда робиня за цяла вечност. Страхотен избор.
— Това е само третият белег, Анита! Все още не си негова слугиня!
— Не в това е въпросът! — втренчих се в Ричард. Не разбираш ли? По-добре да ме беше оставил да умра, отколкото да ми причиниш това!
— Надали е съдба, по-лоша от смъртта — обади се Жан-Клод.
— Ти кървеше от носа и очите. Кървеше до смърт в обятията ми… — Ричард пристъпи крачка-две към леглото и се спря. — Не можех да те оставя просто да умреш! — Протегна напред ръце в безпомощен жест.