Изправих се в копринената нощничка и се втренчих и в двамата.
— Може би Ричард не е знаел друг начин, но ти знаеш какво мисля по въпроса, Жан-Клод! Нямаш никакви извинения!
— Може би и аз не съм могъл да стоя безучастен, докато умираш? Помислила ли си за това?
Поклатих глава.
— Какво означава третият белег? Каква допълнителна власт върху мен ти дава?
— Вече мога да шепна в ума ти и извън сънищата. А ти също печелиш сили, ma petite! Вече си много трудна за убиване. Отровата изобщо няма да върши работа.
Продължавах да клатя глава.
— Не искам и да чувам. Няма да ти го простя, Жан-Клод!
— Не съм си и мислил, че ще ми го простиш… Той ми се стори тъжен.
— Трябват ми дрехи и някой да ме откара вкъщи. На работа съм тази нощ!
— Анита, ти почти загина два пъти днес. Как можеш да…
— Я стига, Ричард! Трябва да отида на работа тази нощ. Трябва ми нещо, което е мое, но не негово. Ти, натрапващо се копеле!
— Намери й някакви дрехи и я закарай до тях, Ричард. Тя има нужда от време, за да се нагоди към тази нова промяна.
Зяпнах Жан-Клод, все още сгушен на ръба на леглото. Той изглеждаше величествено — и ако имах пистолет, бих го застреляла на място. Страхът тежеше в корема ми като твърда, студена буца. Наистина имаше намерение да ме направи свой слуга, все едно дали го искам или не. Можех да пищя и да възразявам, но той щеше да го пренебрегне.
— Приближиш ли ме отново, Жан-Клод, независимо по каква причина, ще те убия!
— Вече ни свързват три белега. Заедно с мен ще пострадаш и ти.
Засмях се и смехът ми бе горчив.
— Наистина ли смяташ, че ми пука?
Той ме погледна със спокойно, неразгадаемо изражение, прелестен.
— Не — след което обърна гръб и на двама ни и каза: — Отведи я у дома, Ричард! Макар че не ти завиждам за пътуването дотам! — И погледна през рамо с усмивка. — Тя е доста изразителна, когато се ядосва!
Исках да се изплюя в него, но това нямаше да е достатъчно. Не можех да го убия — поне не тук и сега така че стиснах зъби. Благородство по принуда. Последвах Ричард през вратата и не погледнах назад, не исках да виждам съвършения му профил в огледалото на тоалетката.
Предполага се, че вампирите нямат отражения или души. Той имаше едното. Дали имаше и другото? Имаше ли значение? Не, прецених, изобщо нямаше значение. Щях да предам Жан-Клод на Оливър. Щях да предам града на господин Оливър и да пратя Господаря на града на заколение. Още един белег и щях да съм негова завинаги. Невъзможно! Първо щях да го видя мъртъв, дори и ако това означаваше да умра заедно с него. Никой не може да ми пробутва нещо насила — дори и вечност.
43.
В крайна сметка облякох една от онези рокли с талия, която се намира горе-долу до устните ти. Фактът, че роклята бе около три размера по-голяма от моя не помагаше в случая. Обувките ми ставаха, макар че бяха на високи токове. По-добре от ходенето боса все пак. Ричард включи отоплението в колата, защото отказах да взема палтото му.
Карахме се — а дори още не бяхме ходили на среща. Това бе рекорд, дори и за мен.
— Ти си жива — повтори той за седемнадесети път.
— Но на каква цена?
— Смятам, че животът е безценен. А ти?
— Не ми се прави на философ, Ричард! Предал си ме на чудовищата и те ме използваха. Не разбираш ли, че Жан-Клод си търсеше извинение да ми причини това?
— Той ти спаси живота.
Спорът вървеше горе-долу в този диапазон.
— Но не го е сторил, за да ми спаси живота. Сторил го е, защото ме иска за своя робиня!
— Човешкият слуга не е роб. Почти обратното е. Той няма да има почти никаква власт над теб.
— Да, но ще може да говори в главата ми, да влиза в сънищата ми… — поклатих глава. — Не го оставяй да те заблуждава!
— Държиш се неразумно! — възрази Ричард.
Така и беше.
— Аз съм онази, чиято китка още е разрязана там, където се е хранил Господаря на града. Той е пил от кръвта ми, Ричард!
— Знам.
Имаше нещо в начина, по който го каза.
— Гледал си, извратен кучи син такъв!
— Не, не беше точно така.
— А как беше? — Седях, скръстила ръце на корема си и го гледах гневно. Значи с това го държеше Жан-Клод, така ли? Ричард беше воайор.
— Исках да се уверя, че прави само това, което ще ти спаси живота.
— Че какво друго би могъл да направи? Пил е кръвта ми, проклет да е!
Ричард внезапно се съсредоточи върху пътя, без да ме гледа.
— Можеше да те изнасили.
— Както ти каза, кървяла съм от носа и очите. Не ми звучи много романтично.
— Всичката тази кръв го възбуждаше.
Втренчих се в учителя.
— Ти сериозно ли говориш?
Той кимна.