Виждах как зърната й се втвърдяват през тънкия плат на блузката. Гадост. Насочих пистолета към пода и отстъпих назад.
— Исусе, всичките вампири над двеста години ли са перверзници?
— Аз съм над двеста — обади се Жан-Клод.
— Само подкрепяш твърдението ми.
Ясмийн остави топла струйка смях да се излее от устата й. Звукът погали кожата ми като топъл вятър. Направи крачка към мен. Аз отстъпих и опрях гръб на стената. Тя облегна длани от двете страни на раменете ми и започна да се навежда, сякаш се канеше да прави лицеви опори.
— Искам да я опитам лично…
Пъхнах пистолета в ребрата й, твърде ниско, за да може да се потърка в него.
— Никой не ми пъха зъби! — заявих.
— Кораво маце! — Вампирката навря лице в мен, докосвайки с устни челото ми. — Харесвам коравите мацки!
— Жан-Клод, предприеми нещо, преди някой от нас да умре!
Ясмийн стегна лакти и се отдръпна от мен толкова назад, колкото можеше без да премести ръце. Облиза се, мернах намек за зъб, но очевидно просто навлажняваше устните си. След това се отпусна към мен с полуразтворени уста, само че не посягаше към врата ми. Определено се насочваше към устата ми. Не искаше да ме опита, искаше да ме пробва. Не можех да я застрелям, не и ако просто желаеше да ме целуне. Ако беше мъж, например, не бих я гръмнала.
Косата й се изля върху ръцете ми, мека като плътна коприна. Вече виждах само лицето на вампирката. Очите й бяха черни като нищото. Устните й се поколебаха точно пред лицето ми. Дъхът й бе топъл и миришеше на ментови бонбони — но под съвременния аромат се прокрадваше нещо по-древно: сладкият задух на кръвта.
— Дъхът ти смърди на стара кръв! — прошепнах в устата й.
Вампирката прошепна в отговор, леко докосвайки устните ми:
— Знам… — притисна уста към моята, нежна целувка. Усмихна се, макар устните ни още да се докосваха.
Вратата се отвори, почти удряйки се в стената. Ясмийн се изправи, но задържа ръка около раменете ми. И двете се обърнахме към вратата. Жена с руса, почти бяла коса се огледа трескаво. Сините й очи се ококориха, когато ни забеляза. Изпищя високо и беззвучно, но много гневно.
— Махни се от нея!
Намръщих се срещу Ясмийн.
— На мен ли говори?
— Да — вампирката явно се забавляваше. Жената — не. Затича се към нас с разперени ръце и свити като нокти на граблива птица пръсти. Ясмийн я улови с главозамайваща скорост. Новодошлата се затърчи и се забори в хватката й, все още протегнала ръце към мен.
— Какво, по дяволите, става? — попитах.
— Маргьорит е човешкият слуга на Ясмийн — обади се Жан-Клод. — Мисли си, че можеш да й откраднеш господарката.
— Не искам Ясмийн.
Вампирката ме стрелна с гневен поглед. Да не би да я бях обидила? Силно се надявах.
— Маргьорит, виж — тя е твоя, става ли?
Жената изпищя срещу мен — беззвучно и гърлено. Иначе вероятно красивото й лице бе изкривено в зверска гримаса. Никога не бях виждала подобен мигновен гняв. Беше страховито, макар да държах зареден пистолет в ръка.
Наложи се Ясмийн да вдигне слугата си във въздуха и да я задържи горе при все борбата й.
— Страхувам се, Жан-Клод, че Маргьорит няма да се почувства удовлетворена, освен, ако не отговори на предизвикателството.
— Какво предизвикателство? — попитах.
— Ти предизвика правата й върху мен.
— Не е вярно — отвърнах.
Ясмийн се усмихна. Змията сигурно се е усмихвала на Ева по същия начин: приятно, весело и зловещо.
— Жан-Клод, не съм дошла тук за това, все ми е тая какво точно. Не искам нито един вампир, да не говорим пък за такъв от женски пол — заявих.
— Ако ти ми беше човешки слуга, ma petite, тогава нямаше да има предизвикателство, защото когато някой е обвързан с вампир повелител, връзката им е нерушима.
— Тогава за какво се притеснява Маргьорит?
— Че Ясмийн може да те вземе за любовница. Прави го от време на време, за да я докарва до гняв от ревност. По причина, която не разбирам, на Ясмийн това й харесва.
— О, да, харесва ми! — вампирката се обърна към мен, все още стиснала жената в обятията си. Държеше съпротивляващата се слугиня с лекота и без усилие. Разбира се, вампирите могат да вдигнат камион „Тойота“ от лежанка. Може ли един среден на ръст човек да се сравнява с това?
— Та какво точно означава това лично за мен?
Жан-Клод се усмихна, но в гримасата му имаше уморен намек. Отегчен ли беше? Или ядосан? Или просто изтощен?
— Трябва да се биеш с Маргьорит. Ако спечелиш, Ясмийн е твоя. Ако загубиш, Ясмийн е на Маргьорит.
— Чакай малко! — възразих аз. — Що за битка по-точно, с пистолети призори?
— Без оръжия — отвърна Ясмийн. — Моята Маргьорит не е умела с оръжията. Не искам да пострада.