Усмихнах се над ръба на чашата си за кафе:
— Тоест, каните се да избиете до крак де що има вампири в САЩ?
— Точно това е целта.
— Това си е убийство.
— Ти си убивала вампири. Наистина ли смяташ, че е убийство?
Беше мой ред да си поема дълбоко дъх. Преди няколко месеца бих казала с чисто сърце „не“. Но сега… сега просто не знаех.
— Вече не съм сигурна, господин Рубенс.
— Ако новият законопроект бъде приет, госпожице Блейк, вампирите ще получат право на глас! Това не те ли плаши?
— Да — съгласих се аз.
— Тогава ни помогни!
— Стига си обикалял около темата, Рубенс, просто ми кажи какво искаш.
— Много добре, тъй да бъде. Искаме да научим дневното убежище на Господаря вампир на града.
Просто го зяпах в течение на няколко секунди.
— Сериозно ли говориш?
— Абсолютно сериозно, госпожице Блейк.
Не успях да сдържа усмивката си:
— И какво те кара да мислиш, че знам къде си почива Господаря на града денем?
Ингър отговори наместо Рубенс:
— Е, стига де, госпожице Блейк. Ако ние можем да признаем открито, че приканваме към убийство, то вие можете да признаете, че познавате Господаря… — усмивката му беше извънредно мила.
— Кажете ми откъде сте получили тази информация и може би ще я потвърдя, а може и да я отрека.
Усмивката му се разшири съвсем малко:
— Сега кой обикаля около темата, а?
Прав беше.
— Ако кажа, че познавам Господаря, тогава какво?
— Дай ни мястото му за дневен отдих — отвърна Рубенс. Беше се навел напред — с нетърпелив, почти похотлив поглед в очите. Не останах поласкана. Не го разгарях аз. Възбуждаше го мисълта да наниже Господаря на кол.
— И откъде знаете, че Господаря е мъж!
— Имаше една статия в „Пост диспач“. Внимателно избягваха името, но тварта определено бе от мъжки пол — обясни Рубенс.
Запитах се как ли би му харесало на Жан-Клод да го наричат „твар“. По-добре никога да не разбера.
— Значи, давам ви адреса, отивате там и какво набучвате му кол в сърцето?
Рубенс кимна. Ингър се усмихна. Поклатих глава.
— Не, не мисля, че ще стане.
— Няма да ни помогнеш? — поинтересува се Рубенс.
— Не. Просто не знам дневното убежище — бях облекчена от възможността да кажа истината.
— Лъжеш, за да го защитиш — отвърна гостът ми. Лицето му бе започнало да потъмнява; на челото му се оформиха няколко дълбоки бръчки.
— Наистина не го знам, господа. Ако искате да ви вдигна зомби, можем да си поговорим още. Инак… оставих края на изречението да увисне във въздуха и им се усмихнах възможно най-професионално. Не ми се сториха впечатлени.
— Ние приехме да се срещнем с вас в този нечовешки час, и плащаме солидна такса за консултацията. Ще ми се да мисля, че срещу това ще получим поне любезност!
Много ми се искаше да възразя: „Вие започнахте първи“, но щеше да прозвучи детински.
— Предложих ви кафе. Отказахте.
Гримасата на Рубенс се задълбочи, около очите му се появиха гневни бръчици.
— С всичките си… клиенти ли се отнасяш по този начин?
— Когато се срещнахме предишния път, ти ме нарече зомбилюбива кучка. Нищо не ти дължа.
— Ти ни взе парите!
— А, не, шефът ми ги е взел.
— Срещнахме се тук призори, госпожице Блейк. Би могла поне да ни посрещнеш!
Изобщо не изгарях от желание да се срещам с Рубенс, ако ставаше на въпрос, но след като Бърт му беше взел парите, един вид ми го беше натикал в гащите. Аз си насрочвам срещите по изгрев, след края на нощната ми работа и преди да си легна. Така мога да се прибера вкъщи и да си получа осемте часа непрекъснат сън. Нека сънят на Рубенс бъде нарушен!
— А можеш ли да научиш къде почива през деня Господаря? — поинтересува се Ингър.
— Вероятно, но ако го сторя, няма да ви го издам.
— Защо не? — попита той.
— Защото тя е на негова страна — заяви Рубенс.
— Стига, Джереми!
Дребосъкът отвори уста да възрази, но Ингър заяви:
— Моля те, Джереми, заради каузата!
Рубенс видимо се пребори да овладее гнева си и успя да го преглътне. Самоконтрол!
— И защо не, госпожице Блейк? — погледна ме сериозно Ингър, любезната искрица в очите му се топеше като лед на слънце.
— Убивала съм вампири повелители и преди, но нито един — с кол.
— А как тогава?
Усмихнах се:
— Не, господин Ингър, ако искате уроци по убиване на вампири, ще трябва да идете някъде другаде. Дори и само заради отговора на този въпрос могат да ме обвинят в съучастие в убийство.
— А ще ни кажете ли, ако имате по-подходящ план? — поинтересува се Ингър.