— Какво му е смешното? — стресна ме нечий глас.
Подскочих и се обърнах.
— Боже, Зербровски, не се прокрадвай така зад гърба ми!
— Да не би яката корава убийца на вампири да се плаши от сенки? — ухили ми се той. Несресаната му кестенява коса стърчеше на три различни страни, сякаш бе забравил да я мине с гребена. Вратовръзката му висеше над светлосинята риза с подозрителния цвят на пижама. Кафявото сако и панталони изобщо не си отиваха с нея.
— Хубава пижамка!
Той сви рамене:
— Имам и комплект с малки влакчета по него. Кати смята, че е много секси.
— Съпругата ти си пада по влакове? — попитах аз. Усмивката на Зербровски се разшири.
— Ако ги нося аз…
Поклатих глава:
— Знаех си, че си перверзен тип, но пижамки за малки дечица… това наистина е гадно!
— Благодаря! — все още усмихнат, той погледна трупа. Усмивката му избледня. Кимна по посока на мъртвеца. — Как ти се струва това?
— Къде е Долф?
— Вътре в къщата с дамата, която намерила тялото… — той пъхна ръце в джобовете на панталоните си и се залюля на пети. — Тя го приема доста навътре. Сигурно е първият труп, който вижда извън ковчег.
— Да ти кажа, нормалните хора се любуват на трупове само вътре в ковчезите, Зербровски.
Той се залюля по-силно на пети и спря рязко.
— Нямаше ли да е гот да сме нормални?
— Понякога — съгласих се аз.
Зербровски се ухили.
— Аха, знам какво имаш предвид… — извади от джоба на сакото си тефтерче с такъв вид, сякаш някой го е мачкал между пръстите си.
— Уф, Зербровски!
— Хей, все пак си е хартия! — той се опита да приглади бележничето, но накрая се отказа. Вдигна химикалката над намачкания лист. — Сега ме просветли, о, наша експертке по свръхестественото!
— И да се налага да повтарям всичко пред Долф? Предпочитам да го правя само веднъж и да ида да си легна.
— Да бе, и аз така. Защо смяташ, че не съм си съблякъл пижамата?
— А аз си помислих, че е някаква нова модна тенденция…
Зербровски ме изгледа:
— Мм-хъ.
Долф излезе от къщата. Вратата изглеждаше прекалено малка, за да мине през нея. Той е почти два метра на ръст и с телосложение на кечист. Черната му коса е подкастрена плътно по черепа и ушите му стърчат от двете страни на лицето. Но Долф не се интересува особено от мода. Вратовръзката му беше здраво стегната върху яката на бялата риза. И той, също като Зербровски, бе измъкнат насила от леглото, но изглеждаше чист и свеж, и извънредно делови. Все едно по кое време му звъннеш, той винаги е готов да хукне на работа. Професионално ченге чак до чорапите.
Е, та защо Долф оглавяваше най-непопулярния полицейски отряд в цял Сейнт Луис? Наказание за нещо, поне за това бях сигурна, но никога не съм питала за какво точно. Сигурно няма и да попитам. Негова работа си е. Ако искаше да зная, щеше да ми каже.
В началото Отрядът бил създаден за утеха на либералите. Тъй де — вижте, правим нещо по въпроса със свръхестествените престъпления. Но Долф бе взел работата и хората си на сериозно. През последните две години бяха разрешили повече престъпления със свръхестествена природа, отколкото който и да е друг полицейски отряд в страната. Бяха го канили да изнася лекции пред други полицейски отряди. Дори два пъти го бяха пращали в съседни щати.
— Е, Анита, да те чуем!
Такъв си е Долф — никакви встъпителни думи.
— Леле, Долф, и аз се радвам да те видя!
Той само ме изгледа изпод вежди.
— Добре, добре… — коленичих от другата страна на трупа, така че да мога да показвам, докато говоря. Няма нищо по-добро от визуалните помагала, за да прокараш гледната си точка. — Обикновеното измерване показва, че от този човек са се хранили поне три различни вампира.
— Но? — уточни Долф. Умът му е като бръснач.
— Но смятам, че всяка една рана е нанесена от различен вампир.
— Вампирите не ловуват на глутници.
— Обикновено са ловци-единаци, но не е задължително.
— И какво би ги принудило да ловуват в глутница? — поинтересува се ченгето.
— Сещам се само за две причини: първата — новоумрял и по-възрастен вампир изучават занаята, но това прави само два комплекта зъби, не пет; втората контролира ги вампир повелител и той е подивял.
— Обясни ми.
— Вампирът повелител има почти пълен контрол над своето ято. Някои вампири използват групови убийства, за да солидаризират глутницата, но те не биха изхвърлили тялото тук. Щяха да го скрият така, че полицията изобщо да не го намери.