— Да, но тялото е тук — обади се Зербровски. — Пред погледа на целия свят.
— Именно. Само един откачил повелител би хвърлил тяло по този начин. Всъщност още преди вампирите да станат законно живи, повечето повелители не биха допуснали подобно убийство. То привлича вниманието — и обикновено това внимание държи кол в едната ръка и кръст в другата. Дори и днес, ако успеем да проследим убийството до извършилите го вампири, можем да получим разрешително и да ги убием… — поклатих глава. — Подобно клане е зле за бизнеса, а, каквито и да са вампирите, те са много практични. Не оставаш жив и скрит векове наред, ако не си дискретен и безмилостен.
— Защо пък безмилостен? — попита Долф.
Втренчих се в него.
— Въпрос на максимална практичност. Някой разкрива тайната ти — ти го убиваш или го правиш едно от твоите… деца… Просто делово отношение, Долф, нищо повече.
— Също като мафията — обади се Зербровски.
— Аха.
— Ами ако са се паникьосали? — поинтересува се сержантът. — Било е кажи-речи изгрев слънце…
— Кога е намерила тялото жената?
Долф провери в тефтерчето си.
— В пет и половина.
— Имало е цял час до изгрева. Не са се паникьосали.
— Ако ще се разправяме с откачил вампир повелител, какво точно означава това?
— Означава, че много скоро ще убиват още хора. Вероятно за изхранването на пет вампира им трябва кръв всяка нощ.
— Прясна жертва всяка нощ? — Зербровски го каза така, че да прозвучи като въпрос.
Просто кимнах.
— Исусе — промърмори той.
— Аха.
Долф си мълчеше и се взираше в мъртвеца.
— Какво можем да сторим?
— Вероятно ще успея да вдигна трупа като зомби.
— Мислех си, че не можеш да вдигнеш жертва на вампир по този начин — уточни сержантът.
— Ако трупът ще се вдигне като вампир, не може… свих рамене. — Онова, което го прави вампир, пречи на възкресяването. Не мога да вдигна труп, който вече е готов да се събуди като вампир.
— Но този тук няма да се вдигне — кимна Долф, — и значи можеш да го възкресиш.
Кимнах.
— И защо по-точно няма да вампиряса?
— Бил е убит от повече от един вампир, по време на масово хранене. За да стане един мъртвец вампир, се налага един-единствен вампир да се е хранил от него в продължение на няколко дни. Три ухапвания носят смърт и водят до вампирясване. Ако всяка жертва се връщаше, щяхме да сме затънали до шия в кръвопийци.
— Но този тук може да се върне като зомби? — потрети Долф.
Кимнах.
— Кога можеш да го съживиш?
— След три нощи броено от днес, значи — всъщност две. Тази нощ влиза в сметката.
— По кое време?
— Ще трябва да си проверя работния график. Ще ти се обадя за точния час.
— Просто възкресяваш жертва на убийство и я питаш кой е убиецът… това ми харесва — обади се Зербровски.
— Всъщност не е толкова лесно — уточних. — Знаеш колко са объркани свидетелите на ужасяващи убийства. Ако трима души са видели едно престъпление, получаваш три различни описания за престъпника…
— Да, да, разпитът на свидетели е голяма гадост съгласи се ченгето.
— Давай, Анита — намеси се Долф. Това беше неговият начин да затвори устата на колегата си — и той го чу прекрасно.
— Човек, умрял като жертва на насилие, е още по-объркан. Изплашен е до смърт, дотолкова, че често не си спомня много добре.
— Да, но човекът е присъствал! — възрази Зербровски с гневен вид.
— Зербровски, остави я да се изкаже! — Полицаят изигра заключване на устата си с ключ и хвърлянето му в тревата. Долф се намръщи. Изкашлях се в дланта си, за да прикрия напъпилата усмивка. Зербровски не бива да се окуражава.
— Това, което искам да кажа е, че съм в състояние да вдигна тази жертва от гроба, но може и да не получим от нея толкова информация, колкото се надявате. Спомените му вероятно ще са объркани, болезнени…, но може поне да изясни кой точно вампир повелител е водил групата.
— По-точно? — поинтересува се Долф.
— Предполага се, че в момента в Сейнт Луис има само двама вампир повелители. Малкълм — немъртвият Били Греъм, и Господаря на града. Съществува вероятност да е цъфнал и някой нов, но Господаря би трябвало да е в състояние да го следи.
— Ние ще се заемем с главата на Църквата на вечния живот — обади се Долф.
— Аз поемам Господаря — съгласих се.
— Вземи със себе си някой от нас за подкрепление.
Поклатих глава:
— Не мога. Ако разбере, че знаете кой е, ще ни убие и двамата.
— Колко опасна е за теб подобна задача? — попита Долф.