Пространството, където повечето хора биха поставили голяма кухненска маса, бе заето от облегнат на стената аквариум от трийсет галона, плюс стерео в съседния ъгъл.
Тежки бели завеси скриваха прозорците и превръщаха златното слънце в блед здрач. Когато спиш през Деня, непременно ти трябват хубави завеси.
Метнах сакото си на дивана, изритах обувките си и просто се порадвах на усещането да стъпвам боса по килима. Дойде ред на чорапогащника, който се просна сбръчкан и забравен до обувките ми. Боса се насочих към аквариума.
Скалариите се надигнаха към повърхността, просейки храна. Рибите са по-големи от разперената ми длан. Това са най-големите скаларии, които съм виждала извън зоомагазина, откъдето ги купих. Там държат и няколко бройки, дълги почти трийсет сантиметра.
Свалих презраменния кобур и поставих браунинга във втория му дом — специално изработен кобур на таблата на леглото. Ако някой лош тип ми налети, мога да го извадя и да стрелям. Поне това е идеята. Засега вършеше работа.
Окачих в гардероба костюма и блузата, които си бяха само за химическо чистене и се хвърлих на леглото по сутиен и гащички, все още със сребърния кръст, който нося дори под душа. Никога не знаеш, кога ще ти налети и ще се пробва да те гризне някой нагъл вампир. Винаги готов — това ми е девизът… или беше на бойскаутите? Свих рамене и се обадих в офиса. Мери дневната ни секретарка — вдигна на второто позвъняване.
— „Съживители“ ООД. С какво мога да ви помогна?
— Здравей, Мери, Анита е.
— Здрасти, кво ста’а?
— Трябва да поговоря с Бърт.
— Той е с потенциален клиент в момента. Може ли да попитам по каква причина го търсиш?
— Трябва да размести часовете ми за довечера.
— Ох, леле. По-добре сама му го кажи. Ако ще крещи на някого, по-добре да е на теб…
Това беше шега само отчасти.
— Добре — съгласих се.
Тя понижи глас и прошепна:
— Клиентката се насочва към вратата. Ще ти го дам след секунда.
— Благодаря, Мери!
Секретарката ме включи на изчакване преди да я помоля да не го прави. От слушалката се поля музика. Беше окепазена версия на „Утре“ на „Бийтълс“. Предпочитах да слушам бял шум. За щастие, Бърт вдигна и ме спаси.
— Анита, кога ще можеш да дойдеш днес?
— Не мога.
— Какво не можеш?
— Не мога да дойда днес!
— Изобщо? — Бърт повиши глас с една октава.
— Схвана.
— И защо, по дяволите? — Вече ме ругаеше, лош знак.
— Свирнаха ми от полицията след сутрешната ми среща. Дори още не бях си легнала.
— Ще можеш да си отспиш, не се притеснявай за срещата с нови клиенти следобеда. Просто ела за часовете си нощес.
Беше много щедър и добродушен. Имаше нещо гнило.
— Няма да мога да си поема и ангажиментите тази нощ.
— Анита, претрупани сме! Имаш петима клиенти нощес! Петима.
— Разпредели ги сред другите съживители — предложих аз.
— Всички са вече на максимум.
— Слушай, Бърт, ти си човекът, който прие предложението на полицията. Ти си този, който ме пусна на договор с тях. Смяташе, че ще е чудесна реклама.
— И се оказа чудесна реклама — съгласи се шефът ми.
— Аха, но понякога е като да ходиш на две работни места. Не мога да се справям и с двете.
— Тогава зарежи договора. Нямах представа, че ще ти отнема толкова време!
— Става въпрос за разследване на убийство, Бърт. Не мога да го зарежа.
— Ами нека полицията сама си върши мръсната работа!
На Бърт нищо не му пречеше да си говори така. Той, човекът със стерилно чистите нокти и хубавия спокоен кабинет.
— Те се нуждаят от опита и връзките ми. Повечето чудовища няма да говорят с ченгетата.
Бърт помълча от своя край на телефона. Дишането му беше накъсано и гневно.
— Не можеш да ми причиниш това! Взели сме пари, подписали сме договори…
— Още преди месеците помолих да наемеш помощници!
— Наех Джон Бърк. Той се занимава с някои от вампирските ти убийства, както и със съживяването на мъртъвци.
— Аха, Джон е от голяма помощ, но ни трябват още хора. Всъщност смятам, че той може да поеме поне едно от днешните ми зомбита.
— Да вдигне пет за една нощ?
— Аз се справям, нали?
— Да, но Джон не е същият… Това беше почти комплимент.
— Имаш два избора, Бърт — или разместваш часовете, или ги прехвърляш на някой друг.
— Аз съм ти шеф. Мога просто да кажа — идваш днес или си уволнена… — произнесе го твърдо и спокойно.
Бях уморена и ми ставаше студено да стоя на леглото по бельо. Нямах време за такива разправии.