Выбрать главу

Апартаментът бе топъл и тих отвътре. Заключих вратата и се облегнах на нея. У дома, ах! Метнах коженото яке на облегалката на дивана и надуших парфюм. Беше цветен и деликатен, с допълнителен привкус, какъвто притежават само много скъпите аромати. Не беше от моите.

Извадих браунинга и облегнах гръб на вратата. Един мъж излезе иззад ъгъла на трапезарията. Беше висок, слаб, с късо подстригана отпред и дълга отзад черна коса, последна мода. Просто си стоеше, облегнат на стената, с кръстосани на гърдите ръце и усмивка.

Втори мъж излезе иззад дивана — по-нисък, по-мускулест, рус и усмихнат. Той седна така, че да му виждам ръцете. Явно не носеха оръжия, или поне не виждах такива.

— Кои, по дяволите, сте вие?

Висок чернокож излезе от спалнята. Имаше спретнати мустаци и криеше очите си зад тъмни очила.

Ламията вървеше зад него. Беше в човешка форма, със същата червена рокля, както и вчера. Днес носеше червени сандали на висок ток, но нищо друго не се бе променило.

— Чакахме ви, госпожице Блейк.

— Кои са мъжете?

— Моят харем.

— Не ви разбрах?

— Те са моя собственост! — Ламията прекара червените си нокти по ръката на чернокожия, достатъчно силно да остави тънка кървава следа. Той продължи да се умихва.

— Какво искате?

— Господин Оливър иска да ви види. Прати ни да ви доведем.

— Знам къде е къщата му. Мога и сама да шофирам дотам.

— О, не, наложи се да се преместим — каза гостенката ми, пристъпвайки с полюляваща се походка в стаята. — Някакъв гаден ловец на глави се опита да убие Оливър вчера.

— Какъв ловец на глави? — Едуард ли е бил?

Ламията махна с ръка.

— Така и не ни запознаха официално. Оливър не ме остави да го убия, така че той избяга, а ние се преместихме.

Звучеше разумно, но…

— Къде е той сега?

— Ще ви заведем при него. Отвън ни чака кола.

— Защо Ингър не дойде да ме вземе?

Тя сви рамене.

— Оливър дава заповедите, а аз ги следвам… Странна гримаса пролази по лицето й: омраза.

— Откога ти е господар?

— Твърде отдавна — каза тя.

Огледах ги всичките, все още с оръжие в ръка, но без да се прицелвам в никого. Не бяха се опитали да ме наранят. Защо тогава не исках да прибера пистолета? Защото бях видяла в какво се превърна ламията и то ме уплаши.

— И защо Оливър има нужда от мен толкова скоро?

— Иска отговора ви.

— Още не съм решила дали да му предам Господаря на града.

— Знам само, че ми каза да ви доведа. Ако не успея, ще се ядоса. Не искам да ме наказват, госпожице Блейк моля ви, елате с нас.

Как ли се наказва ламия? Имаше само един начин да науча.

— И как те наказва той?

Ламията ме зяпна.

— Това е много личен въпрос.

— Не исках да прозвучи така.

— Забрави! — Тя се залюля към мен. — Е, тръгваме ли? — и спря точно пред мен, достатъчно близо да я пипна.

Започвах да се чувствам глупаво с пистолет в ръка, така че го прибрах. Никой не ме заплашваше. Новаторски подход.

По принцип бих предложила да ги следвам с моята кола, но колата ми бе труп. Така че… ако исках да се видя с Оливър, трябваше да тръгна с тях.

Исках да се срещна с Оливър. Не бях готова да му предам Жан-Клод, но имах желание да му предам Алехандро. Или поне да го привлека на помощ срещу него. Исках също да знам дали Едуард се е опитал да го убие. Не сме толкова много в занаята. Кой друг би могъл да бъде?

— Добре, да вървим! — казах. Взех си коженото яке от дивана и отворих вратата. Махнах им на всички да излизат. Излязоха безмълвно, ламията вървеше последна.

Заключих вратата зад нас. Те ме изчакаха любезно в коридора. Ламията хвана под ръка високия чернокож. Усмихна се:

— Момчета, единият от вас да подаде ръка на дамата!

Русият и чернокосият се извърнаха да ме погледнат. Чернокосият се усмихна. Не бях виждала толкова много усмивки, откакто си купих последната употребявана кола.

И двамата ми предложиха ръце, като в стар филм.

— Съжалявам, момчета, но нямам нужда от ескорт!

— Дресирала съм ги да бъдат джентълмени, госпожице Блейк; възползвайте се от това. Напоследък се срещат твърде малко истински господа.

Не можех да не се съглася, но все пак не се нуждаех от помощ, за да сляза по стълбите.

— Оценявам го, но нямам нужда!

— Както обичате, госпожице Блейк! — Тя се извърна към двамата мъже. — Вие двамата да се грижите специално за госпожицата! — И пак заговори на мен: Истинската жена винаги трябва да има повече от един мъж!

Преборих се с желанието да свия рамене.

— Както кажеш!

Тя се усмихна сияйно и се понесе надолу по коридора, подкрепяна от ръката на кавалера си. Двамата други тръгнаха след мен. Ламията заговори през рамо: