— Човекът — казваше баща ми — е преди всичко творец. И само хората, обединили усилията си, са братя. И животът тече пълнокръвно само у тези, които не са се настанили удобно в покоя на струпаните запаси.
Един ден му възразиха:
— Какво наричаш съзидание? Понеже ако имаш предвид едно значимо откритие, то малцина са способни за него. И в такъв случай ти говориш само за единици, а другите?
Баща ми отговори:
— Да създаваш — значи да пропуснеш може би ей тази стъпка в танца. Веднъж да забиеш накриво длетото в камъка. Не е важна съдбата на отделното движение. Това усилие ти изглежда безплодно — на теб, незрящия, забил нос в него, — но я се поотдръпни. Прецени по-отдалеч оживлението на този градски квартал. Там ще откриеш само пламенно усърдие и златен прашец от труда. И вече не забелязваш несполучилите усилия. Понеже този народ, приведен над изделията си, волю-неволю гради своите дворци, водохранилища или просторните си висящи градини. Творенията му сякаш по необходимост се раждат от чудото на движещите се пръсти. И казвам ти, те се раждат толкова от несполучилите в своите усилия, колкото и от преуспелите, защото не можеш да разделиш хората и ако спасяваш само големите скулптори, ще бъдеш лишен от големи скулптори. Кой ще е чак толкова безразсъден да избере занаят, даващ нищожни възможности да преживява от него? Великият скулптор се ражда от чернозема на лошите скулптори. Те му служат за стъпала и го въздигат. И красивият танц се поражда от пламенното усърдие на танцуващия. А пламенното усърдие изисква всички да танцуват — даже и тези, които танцуват лошо — иначе няма нито плам, нито усърдие, а заучени движения и безсмислен спектакъл.
Не осъждай грешките им като историка, оценяващ някоя отминала епоха. Та кой ще упрекне кедъра, че още е само семчица, или стъбълце, или накриво израснала вейчица? Остави го да се развие. От грешка на грешка ще избуява кедровата гора, от която — щом се развихри могъщият вятър — ще се разнесат химните на нейните птици.
И баща ми завършваше:
— Вече ти казах. Един ще пее — ти не се тревожи от това разделение. Плодотворно е само обединеното усилие на единия и другия. И неувенчаното с успех усилие служи на онова, което ще сполучи. А успешната творба показва целта, към която са се стремили заедно, показва я на оня, който не е достигнал съвършенство в своята. Този, който открива божественото, го открива за всички. Понеже моята империя наподобява храм и аз призовах хората. Приканих хората да го съградят. Така той е техният храм. И раждането на храма изтръгва от тях най-възвишеното им значение. Те изобретиха позлатата. И оня, който безуспешно я бе търсил, също я откри. Защото новото откритие преди всичко е рожба на пламенното усърдие.
Другаде казваше:
— Не създавай империя, в която всичко е съвършено. Защото добрият вкус е добродетел, присъща на пазач на музей. А презираш ли лошия вкус, никога не ще имаш нито живопис, нито танц, нито дворци, нито градини. Ти би проявил отвращение от страх пред нечистия труд на земята. И ще бъдеш лишен от тях поради пустотата на своето съвършенство. Създай империя, където всичко е просто плам и усърдие.
X
Морни бяха воините ми, сякаш носеха тежко бреме. Моите капитани дойдоха да ме видят:
„Кога ще се върнем у дома? Жените от покорените оазиси нямат вкуса на нашите жени.“
Един от тях заговори:
„Господарю, копнея за тази, която създадох от моето време, от моите спорове. Бих желал да се върна и да садя на воля. Господарю, има истина, в която не успявам да проникна. Позволи ми да израствам в мълчанието на моето село. Животът ми — имам нужда да го съзерцавам.“
И аз разбрах, че те имаха потребност от мълчание. Защото само в мълчанието истината на всеки човек покълва и пуска корени. Защото първоначално времето е от значение, както при кърменето. И майчината обич първо се изразява в кърменето. А кой вижда как детето расте в мига? Никой. Само онези, които идват от другаде, възкликват: „Колко е пораснало!“ Но нито майката, нито бащата го виждат как расте. Станало е с времето. И във всеки миг то е било това, което е трябвало да бъде.
Ето, че на моите хора им беше потребно време, дори само за да разгадаят едно дърво. Да присядат всяка вечер на прага срещу същото дърво, със същите клони. И ето че постепенно дървото се разкрива.