И сега, в мъдростта си, ако използвам думата „град“, аз не си служа с нея, за да умувам, а просто, за да определя всичко, с което той изпълва сърцето ми и което опитът ме е научил за него — и самотата ми по неговите улички, и поделения хляб в домовете, и славата му, откроена на фона на равнината, и стилът му, будещ възторг от върха на планината. И как бих използвал и думата за умуване, щом като това, което е вярно за един знак, е невярно за друг…
XXII
На всичко отгоре, яви ми се нещо насъщно, свързано с наследството на човечеството — наследство, което от поколение на поколение хората си предават един на друг; понеже, когато в мълчанието на моята обич бавно вървя през града и гледам девойката, говореща на годеника си с усмивка на боязлива нежност, или жената, която очаква завръщането на воина, или може би другата, заета да мъмри слугинята си, или проповядващия примирение и справедливост, както и тоя, който се врязва в тълпата, възправя се в отмъщението си и поема закрилата на слабия, или пък майстора, изваял изделието от слонова кост и започнал го пак отначало, като стъпка по стъпка се приближава към някакво съвършенство, което носи в душата си. Като се вглеждам внимателно в моя град в часа, когато заспива и издава оня постепенно замиращ звук — напомнящ звука на ударен цимбал, който още отеква и който стихва, — сякаш слънцето го е раздвижило, както раздвижва рояк пчели, после идва вечерта, уморила крилцата им, за да прибере аромата на цветята, и вече няма благоуханни следи да ги водят в руслото на ветровете. Когато виждам как гаснат светлините и всички тези огнища се унасят в сън под пепелта, като всеки е прибрал своето притежание — кой жътвата в хамбара, кой децата си, играещи на прага, кой кучето, магарето си или пък старческото столче; когато моят град най-сетне си отдъхва, уреден като огнище под пепелта, и всички мисли, всички молитви, всички планове, всички пориви, всички опасения, всички душевни вълнения, приети или отхвърлени, всички нерешени проблеми, очакващи своето разрешение, всички омрази, които не ще умъртвят преди утрото, всички амбиции, които не ще открият нищо преди зората, всички съхранени, непотребни като стълби в магазин молитви, свързващи човека с Бога, са получили отсрочка, сякаш са мъртви, но не са угаснали — понеже това колосално, наследено от предците богатство, което не служи за нищо в момента, съвсем не е изгубено, а съхранено и пренесено — и слънцето, щом раздвижи пчелния рой, ще го върне като наследство и всеки ще поднови своето дирене, своята радост, мъка, омраза или пък амбиции, а моето пчелно семейство ще се върне към лилиите и тръните си, тогава аз се питам: какво остава от тези хранилища с образи?…
Струва ми се очевидно, че ако разполагах с едно още неодушевено човечество и поисках да го обуча, да го образовам и да го преизпълня със същите хиляди различни душевни движения, прехвърленият от езика мост изобщо нямаше да е достатъчен.
Тъй като, несъмнено, ние общуваме, но при все това думите в нашите книги не съдържат в себе си наследеното от предците богатство. И ако взема деца, ако насоча и обуча всяко едно в произволно избрана посока, тогава ще изгубя част от наследството. Така е и с моята армия, щом между воините не съществува постоянна приемственост, която превръща една армия в непреривна династия. Те, разбира се, ще получат обучение от ефрейторите. И несъмнено ще изпитат влиянието на капитаните. Но думите, с които разполагат и ефрейтори, и капитани, са само хранилища, безкрайно недостатъчни да предадат от единия на другия едно достояние, което не може да се изрази нито в цифри, нито във формули. И е напълно невъзможно да го пренесеш чрез словото или чрез книгата, тъй като става дума за вътрешни нагласи, за собствени гледни точки, за пориви и съпротиви, за системи за свързване на мислите или на нещата… И поискам ли да ги обясня или да ги изложа, аз ги разчленявам на съставните им части и нищо не остава от тях. Така е и с имението, което буди любов — не ще кажа нищо за него, ако заговоря за кози, овце, жилища и планини, тъй като неговото вътрешно богатство не се предава чрез думите, а чрез връзките на любовта. И от една любов в друга те си предават това наследство. Но ако един-единствен път прекъснете нишката, свързвала поколение с поколение, тогава тази любов загива. Веднъж прекъснете ли общуването между младите и старите войници в армията, вашата армия става просто фасада на празна къща и ще се срути при първия удар; прекъснете ли общуването между мелничаря и сина му, губите най-ценното от мелницата: нейния морал, пламенното усърдие и безбройните неизразими движения на ръцете, хилядите отношения, които трудно намират разумно обяснение, но съществуват — понеже повече интелигентност е скрита в нещата, такива, каквито са, отколкото в думите — все едно да искате от тях да съградят наново света единствено с четенето на книжка, която е само сбор от безплодни образи и безполезни отражения пред натрупания човешки опит. И вие превръщате човека в голо и примитивно животно, забравили, че в развитието си човешкият род повтаря развитието на дървото, като израства и намира продължение от единия в другия, както могъществото на дървото е трайно съхранено чрез неговите възли, изкривен ствол и разклонените гранки. А тук имам работа с едно огромно тяло и гледайки от висотата на моя град, не разбирам какво значи да умираш, понеже тук-там капят листа, тук-там покарват пъпки, като в това време чрез тях якият ствол се обновява. Но при тези отделни болки нищо съществено не е накърнено и виждаш как този храм продължава да се съгражда, този хамбар продължава да се изпразва и пълни, поемата да се разхубавява, патината — да блести по извитото корито на чешмата. Но разлъчиш ли поколенията, все едно искаш да започнеш самия човек отначало, само че от средата на живота му, и — след като си заличил в него всичко научено, почувствувано, проумяно, желано и изстрадано — да подмениш тези превърнати в жива плът знания с мършави книжни формули, когато вече е пресушена всичката мъзга, която е прииждала към стъблото, и у хората не се пренася вече нищо, освен онова, което се поддава на систематизиране. И тъй като словото преиначава, за да обхване, опростява, за да покаже, и умъртвява, за да разбере, те вече престават да черпят хранителни сокове от живота.