Така е и с иронията, присъща не на човека, а на рака. Понеже чрез моя губернатор, който стои начело и е уважаван, аз постигнах комичен ефект, като го сравних с магаре, и никой не очакваше такава дързост от мене. Но идва ден, в който съм свързал магаре и губернатор така неразделно, че вече не разсмивам никого, като изразявам очевидното. И съм разрушил една йерархия, една възможност за издигане, плодотворни амбиции, един образ на величие. Прахосах съкровището, с което си служех. Ограбих хранилището и разпилях зърното. Грешката, предателството се състои в това, че си послужих с моя губернатор и го съсипах, докато други го бяха създали. Беше ми предоставена възможност да се изразя. И аз се възползвах от нея, за да я унищожа. Така извърших предателство.
Ала оня, който пише по-строги правила и изковава своя инструмент, за да използва средството, заостря оръжието си чрез употребата му и така увеличава своите запаси едновременно и пропорционално на изразходването им. Оня, който въпреки трудностите или огорченията стои начело на своя народ чрез истината в словото си и увеличава своя залог едновременно и пропорционално на изразходването му, в крайна сметка ще бъде последван във войната. И оня, който създава чувството за величие. И гради оръжието, с което ще си послужи утре.
XXV
Затова поръчах да повикат възпитателите и им казах:
„Вие не сте натоварени да убивате човека в малките хора, нито да ги превръщате в мравки с оглед на живота в мравуняка. За мен не е от значение дали човекът ще бъде повече или по-малко задоволен. Важното е да бъде повече или по-малко човек. Не питам дали човекът ще бъде щастлив или не, а какъв човек ще бъде щастлив. И не ме е грижа за охолството на уседналите, охранени като добитък в обора.“
„Няма да им носите удовлетворение чрез празни формули, а чрез образи, които въплъщават структури.
Няма да ги препълвате с мъртви знания. Но ще им изковете стил, за да могат да схващат.
Няма да съдите за способностите им по очевидната лекота, проявена в една или друга насока. Понеже най-далеч стига и най-много успява оня, който най-дълго е работил срещу самия себе си. Вие ще държите сметка първо за любовта.
Изобщо няма да се разпростирате върху потреблението, а върху съзиданието на човека, за да може той да рендосва дъската си сред вярност и честност, и тогава ще го прави по-добре.
Ще ги научите на уважение, защото иронията е от рака, тя е забрава на лицата.
Ще се борите против обвързването с материалните блага. И ще положите основите на човека у малкия човек, като първо го научите да се заменя за нещо, защото извън замяната има само закоравяване.
Ще ги учите на размисъл и молитва, защото дават простор на душата. И на приложението на любовта. Защото какво друго би я заместило? А себелюбието е обратното на любовта.
Ще наказвате преди всичко лъжата и доносничеството, което несъмнено може да служи на човека и привидно на града. Но единствено верността създава силните. Понеже не може да има вярност в единия лагер и да я няма в другия. Който е верен, е винаги верен. И съвсем не е верен човекът, способен да издаде другаря си по бразда. Потребен ми е несъкрушим град и няма да оставя силата му да се опира на човешкото разложение.
Ще възпитавате у тях вкус към съвършенството, тъй като всяко творение е стъпка към Бога и постига завършеност само в смъртта.
Няма да ги учите първо на прошка или милостиня. Прошката и милостинята могат да бъдат зле разбрани и да се превърнат в зачитане на язвата или ругатнята. Ала ще ги научите на чудодейното участие на всички в едно всеобщо дело чрез всеки един. Тогава хирургът ще бърза през пустинята да оправи коляното на един черноработник. Защото тук става дума за талига. А те и двамата имат един и същ водач.“
XXVI
Защото най-напред се надвесвах над великото чудо на преображението и на промяната в самия себе си. Тъй като в града имаше прокажен.
— Ето — ми каза моят баща — бездната.
И ме поведе в покрайнините до синора на една мръсна и неплодородна нива. Нивата беше оградена и в средата имаше ниска къща, където живееше прокаженият, откъснат по този начин от хората.