Вашата любов се основава на омраза, понеже вие се спирате в жената или в мъжа, от които правите провизии и подобно на кучета, обикалящи кошарата, намразвате всеки, който впери поглед в храната ви. Наричате „любов“ този егоизъм към храната. Едва са ви удостоили с любов, и ето че, както при фалшивите ви приятелства, превръщате този свободен дар в закрепостяване и робство и още от минутата, в която ви обикват, започвате да се чувствувате накърнени. И да натрапвате, за да подчините по-добре другия, гледката на страданието си. Вие страдате несъмнено. И точно това страдание ми е неприятно. За какво искате да му се възхищавам?
Кръстосвал съм, разбира се, когато бях млад, нашир и надлъж терасата под парещите звезди заради някоя избягала робиня, където прочитах изцелението си. Бих вдигнал на крак армии, за да я завладея отново. Бих хвърлил в нозете й провинции, за да я притежавам, но Бог ми е свидетел, че никога не съм бъркал същността на нещата и никога не съм смятал за любов — даже когато поставяше на карта живота ми — този стремеж да уловя плячката си.
Разпознавам приятелството по това, че не може да бъде разочаровано, а истинската любов разпознавам по това, че не може да бъде накърнена.
Ако дойдат да ти кажат: „Отхвърли тази жена, защото те накърнява…“, изслушай ги снизходително, но не изменяй поведението си, тъй като има ли някой власт да те накърни?
И ако дойдат да ти кажат: „Отхвърли я, защото всичките ти грижи са напразни…“, изслушай ги снизходително, но не изменяй поведението си, понеже веднъж вече си направил избор. И ако някой може да ти отнеме това, което получаваш, кой си присвоява властта да ти отнема това, което ти даваш?
И ако дойдат да ти кажат: „Тук имаш дългове. А тук нищо не дължиш. Тук ти признават отдаденото. А тук ти се подиграват за това“, запуши си ушите за аритметиката.
На всички тях ще им отговориш: „Да ме обича някой, значи да обедини усилията си с моите.“
Така е и с храма, където единствен приятелят влиза, но е безброен.
LVI
И това е същата тайна, на която те уча. Цялото ти минало е само едно раждане, както до днес събитията в империята. И ако съжаляваш за нещо, ти си толкова безразсъден, колкото някой, който би съжалявал, че не е роден в друга страна или в друга епоха, че не е малък, когато е голям, и от тези абсурдни блянове би почерпил отчаяние за всеки един момент. Безумец е този, който нащърбя зъбите си с миналото, то е гранитен блок и е отлетяло. Приеми днешния ден, както ти е подарен и не се блъскай в непоправимото. „Непоправимо“ няма смисъл, защото то е отличителният белег на всяко минало. И щом като не съществуват нито постигната цел, нито отминал цикъл, нито завършена епоха, освен за историците, които ще ти измислят тези разделения, как би разбрал, че стъпката, която още не е стигнала целта и никога няма да я стигне, е за съжаление — понеже смисълът на нещата не се съдържа във веднъж струпания запас, с който се хранят уседналите, а в топлината на преображението, на движението или на желанието. И наскоро победеният, който под ботуша на победителя отново събира силите си, за мен е по-голям герой в усилието си, отколкото оня, който се наслаждава на вчерашната си победа, както човек, уседнал върху запасите си, и вече потегля към смъртта.
Тогава, ще ми кажеш ти, към какво трябва да се стремя? Тъй като целите нямат никакво значение. И аз ще ти дам в отговор тази голяма тайна, скрита под прости и банални думи, на която постепенно ме научи мъдростта в течение на живота: да подготвяш бъдещето значи единствено да градиш настоящето. И се изхабяват в утопии и блянове хората, преследващи далечни миражи, плод на въображението им. А истинското откривателство е да разгадаеш настоящето под обърканите му проявления и пълен с противоречия език. Но оставиш ли се на безплодните си блянове за бъдещето, които са празни приказки, ти заприличваш на оня, който мисли, че може да открие своята колона и да гради нови храмове със свободата на перото си. Ала как би срещнал неприятеля си и при липса на неприятел кой би създал устоите му? В противовес на кого би моделирал своята колона? Колоната се създава в продължение на поколения чрез износването си, устоявайки на живота. За каквато и форма да се отнася, ти не я откриваш, а я полираш против обичая. И така се раждат великите творения и империите.