Ала преди всичко, ако ти даде заповед, той те унижава и сам ще помисли, че те унижава, за да установи по-неоспоримо господството си. Докато единствено оня, който ти е господар, може да седне като равен с тебе и да сподели трапезата ти, да те разпита, да се възхити от умението ти и да изпита радост от добродетелите ти — както стената е стена, без да има място за възгордяване от негова страна, понеже просто е такъв, какъвто е.
И аз също отивам и мога да седна на трапезата на най-смирения от поданиците си. И той забърсва масата, слага пируса2 върху жарта, целият грейнал от моето присъствие. Та кой камък от сградата би упрекнал ключовия камък на свода, че е това, което е? И как ключовият камък на свода би презирал който и да е камък? Ето ни седнали един срещу друг като равни. Единственото равенство, което има значение. Понеже ако го разпитвам за нивата му, аз не го правя от низост, за да го спечеля, замесвайки суетата му — нямам нужда от неговото одобрение, — а за да науча нещо ново. Когато питащият не се интересува от въпроса, който задава, това издава презрението му. И другият, щом го забележи, попипва ножа на кръста си. Ала аз исках да науча теглото на маслините от едно дърво и го попитах, за да получа.
Аз посетих човека. И вкусих гостоприемството на човека. И човекът също получи от мен и ще показва на правнуците си мястото, където съм седял.
И още повече, понеже властта ми не се оспорва и не ми се налага да забавям или да ускорявам стъпките си заради лишени от възвишеност подбуди, аз мога да изпитвам признателност. И ако той ми се усмихне и ми окаже чест, и опече овца, за да ме посрещне, аз получавам нещо, което идва от човека, нещо равностойно на това, което той би получил от мен. Изпратените като стрели дарове могат да достигнат сърцето ми. Така е и с образа на Бога, който приема най-скромните ти мисли и най-мимолетните ти постъпки, както обедната молитва на обикновения просяк в пустинята, докато за спорния незначителен владетел, дойде ли ти на сърце да му окажеш чест, ще трябва да измислиш някой огромен подарък, тъй като според големината на твоя подарък той ще измери славата си.
Но ето че ако другият завърти скърцащото колело, за да издигне кофата от дъното на кладенеца, после я избута на стубела, смеейки се на скромната си победа, после, наведен, я влачи към мен от слънцето до сянката на стената, където го чакам, и напълни чашата ми от това хранилище на свежест — в този миг аз се потапям в любовта му.
LXIII
Споходи ме великият пример за куртизанките и любовта. Понеже, ако вярваш в материалните блага заради самите блага, ти се залъгваш. Както има зърнат от планинските висоти пейзаж, само доколкото ти сам ще си го построил чрез усилието на твоето изкачване, така е и с любовта. Нищо няма смисъл само по себе си, ала за всяко нещо истинският смисъл е структура. И твоето лице от мрамор не е сума от нос, ухо, брадичка и още едно ухо, а мускулатура, която ги свързва. Свит юмрук, който задържа нещо. И образът на поемата не се съдържа нито в звездата, нито в числото седем, нито в кладенеца, а единствено във възела, в който ги свързвам, заставяйки моите седем звезди да се къпят в кладенеца. И несъмнено потребни са свързани предмети, за да се покаже връзката. Но нейната власт не се крие в предметите. Лисичият капан не се заключава нито в тела, нито в поставката, нито в каквато и да е негова част, а в едно съчетание, което е творчество, и ти чуваш лая на лисицата, защото е хваната. Същото е и с мен — певец, скулптор или танцьор, аз ще съумея да те хвана в капаните си.
Така е и с любовта. Какво трябва да очакваш от куртизанката? Нищо, освен отпускане на плътта след завоюване на оазисите. Тъй като тя не изисква нищо от тебе и не те принуждава да бъдеш. И твоята признателност в любовта, когато ти се иска да полетиш на помощ към любимата, е знак, че е призован архангелът, който спеше у тебе.
Разликата не е в леснотата, понеже ако тази, която обичаш, също те обича, достатъчно е да разтвориш обятия, за да я приемеш там. Разликата се крие в дара. Дарът е невъзможен при куртизанката, понеже тя счита, че това, което й носиш, ти предварително й го дължиш.
2
пирус — скара — триножник, която се поставя върху жарта, за да се закрепи на нея съда, в който ще се готви; също: пиростия или перустия. (Бел. на ред.)