Харесвам този, който идва при мен с жестове на човек, месещ хляб, и ми казва:
— Усещам ги там готови да отстъпят, ако ти изискваш. Но и готови да станат дръзки, ако използваш фанфара на тези думи. Защото имат гъдел в ушите. Чух ги как спят и сънят им никак не ми хареса. Видях ги да се събуждат и да се хранят…
Обичам оня, който знае танца и го танцува. Защото само там е истината. За да прелъстиш, трябва да приемеш форма. И трябва да приемеш форма, за да извършиш сполучливо убийство. Опираш своя меч в меча и срещу стоманата танцува стомана. Ала виждал ли си някога воюващият да умува? Откъде време за умуване? Ами скулпторът? Виж танцуващите му пръсти в глината, понеже е натиснал с палеца, за да поправи отпечатъка на показалеца. За да го оспори привидно, ала само привидно, понеже единствено думата означава, а не съществуват противоречия извън думите. Животът не е нито прост, нито сложен, нито светъл, нито тъмен, нито противоречив, нито свързан. Той е. Единствен езикът го подрежда или усложнява, осветява или затъмнява, разнообразява или свързва. И ако ти си замахнал веднъж надясно и веднъж наляво, от това не трябва да произтичат две противоположни истини, а едничката истина на срещата. И само танцът приема формата на живота.
Онези, които с обмислени доводи, а не с богатството на сърцето си поставят за цел да действат по разум и оглеждат нещата от всички страни, първо няма да предприемат нищо, тъй като на техните умозаключения някой по-ловък ще противопостави по-добри аргументи, на които пък, след като поразсъждават на свой ред, те ще противопоставят още по-добри аргументи. И тъй, от адвокатска ловкост към адвокатска ловкост — за вечни времена. Няма доказуеми истини, освен свързаните с миналото, очевидни преди всичко защото са такива, каквито са. И ако искаш чрез разума да обясниш защо тази творба е велика, ще успееш. Ала творчеството няма нищо общо с тази област. Дай на твоя счетоводител камъни, той не ще построи храм.
И ето че твоите интелигентни техници обсъждат действията си като шахматни ходове. И аз желая да приема в крайна сметка, че те ще изиграят сигурния ход (въпреки че това още ме изпълва с недоверие, защото ти играеш шах с прости елементи, ала житейските дилеми не се претеглят. Когато човек е безчувствен и суетен, ще ми каже ли някой чрез изчисление кой от недостатъците му — безчувствеността или суетата — ще вземе връх, ако по някаква причина те влязат в конфликт?) Навярно той ще изиграе най-сигурния ход. Но той е забравил живота. В играта на шах, преди да премести фигурата си, противникът ти изчаква ти да благоволиш да преместиш своята. И по такъв начин всичко се развива извън времето, което вече не подхранва дървото, за да расте. Играта на шах сякаш е изхвърлена извън времето. Ала в живота съществува един организъм, който еволюира. Организъм, а не последователност от причини и следствия — дори и да ги разкриеш по-късно пред учениците си, за да предизвикаш удивлението им. Понеже причина и следствие са само отражения на една друга власт: творчеството за надмощие. И в живота твоят противник не изчаква. Той е направил двадесет хода, преди ти да преместиш фигурата си. И твоят удар занапред е абсурден. И за какво би изчаквал той? Виждал ли си танцьорът да изчаква? Той е свързан с противника си и така властва над него. Зная добре, че тези, които разузнават, ще дойдат прекалено късно. Затова каня в управлението на моята империя човек, който, щом влезе при мене, ми показва със своите взаимно коригиращи се жестове, че оформя тесто, което ще образува възли между пръстите му.
И аз откривам у този човек постоянство, докато другият е принуден от живота да си изгражда нова логика във всеки един момент.
LXVIII
Разкри ми се очевидността на друга истина за човека: че щастието нищо не значи за него — и че нищо не значи за него интересът. Защото единственият интерес, който го движи, е да бъде постоянен и дълготраен. За богатия — да забогатява, за моряка — да плува по море, за мародера — да дебне под звездите. Но съм виждал как хората лесно пренебрегват щастието, когато е само сигурност и липса на грижи. В този почернял град, място на разврат и поквара, която се стича като помия към морето, случи се тъй, че баща ми се развълнува от съдбата на проститутките. Те се разлагаха като белезникава лой и разлагаха пътниците. Той изпрати въоръжени хора да хванат няколко от тях, както се ловят насекоми, за да се изучат нравите им. И патрулът обходи влажните стени на гниещия град. Понякога от някоя мръсна барака, откъдето се носеше лепкава кухненска миризма на гранясало, хората забелязваха момичето, което чакаше — седнала на ниско столче под лампата, която я откроява, посърнала и печална като фенер под дъжда, с тежка волска маска, белязана с усмивка като рана. Тя имаше обичай да издава монотонен звук, за да привлича вниманието на минувачите подобно на пихтиестите медузи, които изпускат лепкава течност за примамка. Така по уличката се носеха тези безнадеждни литании. И когато мъжът се хващаше в капана, вратата се затваряше зад него за няколко мига и любовта се консумираше сред най-горчивата разнебитеност, като литанията спираше за миг, сменена от учестеното дишане на бледното чудовище и тежкото мълчание на войника, откупил от този призрак правото си да не мисли повече за любов. Той идваше тук да угаси жестоки блянове, защото навярно бе напуснал родина на палми и усмихнати момичета. И малко по малко, по време на далечните походи, образите на нейните палми бяха развили в сърцето му непоносимо тежки клони. Ручеят се беше превърнал в жестока музика, и усмивките на момичетата, и прохладните им гърди под тъканта, и сенките на отгатнатите им тела, и прелестта, свързваща жестовете им — всичко се сливаше за него в една все по-пареща и разкъсваща сърцето рана. Затова той идваше да похарчи жалката си плата в този квартал с желанието да бъде изпразнен от един блян. И когато вратата отново се отваряше, той се намираше на земята, затворен в себе си, суров и изпълнен с презрение, за няколко часа обезцветил единственото си богатство, неспособен повече да понася светлината му.