LXXI
Забранявам на дюкянджиите да хвалят прекалено много стоките си. Тъй като те набързо се правят на възпитатели и ти преподават като цел това, което по същността си е само средство, и обърквайки те по този начин относно пътя, който трябва да следваш, ето че скоро те водят към упадък, защото ако музиката им е пошла, за да ти я продават, те ти фабрикуват пошла душа. Следователно, ако е добре предметите да бъдат създавани, за да служат на хората, би било чудовищно хората да бъдат създавани, за да служат като кошчета за отпадъци на предметите.
LXXII
Моят баща казваше:
„Трябва да творим. Ако ти притежаваш подобна власт, не се грижи да организираш. Ще се народят сто хиляди служители, които ще служат на твоето творение, като плъзнат по него като червеи по месо. Ако основаваш своя религия, не се грижи за догмата. Ще се народят сто хиляди тълкуватели, които ще се заемат да я изградят. Да твориш значи да създаваш битието и всяко съзидание е неизразимо. Ако някоя вечер сляза от кораба в оня градски квартал, който е помия, стичаща се към морето, не е моя работа да изнамирам помията, сметището и службите по чистота. Аз донасям любовта към излъскания праг и покрай тази любов се раждат миячите на тротоари, полицейските заповеди и събирачите на смет. Не създавай и свят, където, чрез магията на твоите заповеди, трудът вместо да затъпява, извисява човека, където културата се ражда от труда, а не от свободното време. Ти не вървиш срещу тежестта на нещата. Тъкмо тежестта на нещата трябва да се промени. Това действие е поема, оформяне на глината от скулптора или химн. И ако ти пееш твърде гръмко химна за благородния труд, който е смисъл на съществуването, против химна на свободното време, който приравнява труда към тегоба и раздробява човешкия живот на робски труд и празно свободно време, не се грижи за основанията, за логиката и за особените заповеди. Ще дойдат тълкувателите да обяснят защо твоето лице е хубаво и как то трябва да се конструира. Те ще клонят в тази посока и ще съумеят добре да се аргументират, за да ти докажат, че тя е единствената. И тази склонност ще направи така, че твоите заповеди да те завършат и твоята истина да пребъде.
Защото единствено важна е склонността, посоката и стремежът към нещо. Сила на прилива и отлива е тази, която малко по малко, без ума на логиците, подкопава дигата и основава по-надалеч империята на морето. Казвам ти го: всеки силен образ се осъществява. Не се занимавай най-напред с изчисления, с текстове на закони и с изобретения. Не създавай бъдещ град, защото този, който ще се роди, не би могъл да прилича на него. Създай любовта към кулите, извисяващи се над пясъците. И робите на робите на твоите архитекти ще открият как да осъществят пренасянето на камъните. Както водата, понеже се стреми към ниското, открива как да измами бдителността на резервоарите.“
„Ето защо, обясняваше баща ми, съзиданието остава невидимо, както любовта, която в разпокъсаността на нещата възхвалява едно имение. Безрезултатно е да удряш или да доказваш. Защото ти настръхваш от удивление срещу този, който те удивлява и на всяко доказателство противопоставяш друго, още по-хубаво. И как би доказал имението? Ако го досегнеш, за да говориш за него, то вече е само едно съчетание. Ако за да обясниш сянката и мълчанието на храма, посегнеш на храма и разпоиш камъните му, твоето дело е безполезно, защото едва посегнал, вече има само разхвърляни камъни, но не и мълчание.