LXXXIV
Хората, които смесват езиците, грешат, тъй като тук и там несъмнено може да липсва някой епитет, като някой оттенък на зеленото, характерно за младия ечемик, и аз навярно ще го открия в езика на моя съсед. Ала тук става дума за знаци. Така мога да определя качеството на моята любов, казвайки, че жената е хубава. Така мога да определя качеството на моя приятел, говорейки за неговата дискретност. Но не предавам нищо от динамиката на живота. Само разсъждение за обекта, сякаш е безжизнен.
Съществуват народи, които са изградили качество от различни качества. Които са дали име на друга рисунка, нарисувана с помощта на същите материали. И които имат дума да го изкажат. Има навярно възможна дума да се назове безпричинната меланхолия, която те обзема привечер на прага, когато слънцето вече не прежуря и нощта скоро ще те накара да запалиш нощната лампа, която е страх за живота заради дишането на децата, винаги на косъм да се обърне в болезнено задъхване, както при изкачването на планината, когато те завладява страхът, че хората ще се откажат и ти би желал да ги хванеш за ръка, за да ги подкрепиш. И тази дума би била израз на твоя опит и на родовото наследство на твоя народ, ако се случва често да я употребяват.
Ала така аз не пренасям нищо, което ти не знаеш. И езикът ми в същината си не е пригоден да пренася вече завършени цялости, както да рисува цветето в розово, а с помощта на най-прости думи да конструира действия, които те свързват с други неща, не да ти казва, че тази жена е хубава, а че изпълва сърцето с мълчание като водоскок следобед.
И ти трябва да държиш на действията, които духът на твоя народ прави възможни и които свързват с други неща съобразно с неговия гений, както основата на кошниците от ракита или рибарските мрежи. Но ако смесваш езиците, далеч от възможността да обогатиш човека, ти го изпразваш, защото вместо да изразяваш живота в неговите действия, ти му предлагаш само завършени и вече изтъркани действия, и вместо да ми кажеш какво откритие провокира в теб този определен оттенък на зеленото, как те подхранва и променя представата ти за младия ечемик, когато се завръщаш от твоята пустиня, ето че си служиш с дума, предлагана вече като запас и която, позволявайки ти да назоваваш, ти спестява необходимостта да улавяш същността.
Защото беше празна претенция от твоя страна да ми наименуваш всички цветове, вземайки думи оттам, където са ги назовали, и всички чувства, вземайки имената им оттам, където хората ги изпитват и където една дума побира опита, преживян от поколения, и всички душевни влечения, като вкуса към вечерта, вземайки ги оттам, където случаят е спомогнал да намерят израз. Вярваш, че човек се обогатява с притежанието на този универсален вавилонски език. Когато единственото истинско богатство и божество за човека съвсем не беше това право да търси думи в речника, а да извади от себе си, от същината си онова, за което няма точна дума да го изкаже, в противен случай, първо, ти не би ме научил на нищо, и после, биха ти трябвали повече думи, отколкото песъчинките в морето.
В сравнение с това, което ти би имал да кажеш, какво са думите, които ще откраднеш и които ще донесат разложение в езика ти?
Защото е потребно име само за планинските върхове, които се отличават от другите и правят по-ясен за теб света. И е възможно, ако творя, да ти донеса някои нови истини, чието име, веднъж формулирано, да бъде като името на някое ново божество в сърцето ти. Понеже едно божество изразява определена връзка между качествата, чиито елементи не са нови, но в него са станали нови.
Защото аз обмислих. И е добре да жигосам с желязо в сърцето ти числото, което може да те извиси. От страх после да не се изгубиш.
Но знай, че извън ключовите камъни на свода, които ми бяха разкрити от други, а не от теб, ти не можеш да изразиш чрез думите нищо, свързано със същината ти и твоя живот. И ако ми обрисуваш небето в алено и морето в синьо, аз отказвам да се развълнувам, тъй като щеше да ти е прекалено лесно наистина да ме развълнуваш!