— Значи нищо не разбираш — отвърна баща ми. — Защото най-напред виждаш, че тези камъни образуват ръка и придобиват смисъл в нея. Други — гръд, а трети — крило. Но заедно те образуват каменен ангел. Други образуват заедно ъглест свод. Трети заедно — една колона. А сега, ако вземеш тези каменни ангели, тези ъглести сводове и колони, всички заедно образуват храм. А сега, ако вземеш всички храмове, те съставляват свещения град, който те направлява в похода ти в пустинята. И нима твърдиш, че вместо да подчиниш камъните на ръката, на гръдта и на крилото на някоя статуя, после през статуите — на храма, после през храмовете — на свещения град, за теб е по-изгодно наведнъж да подчиниш камъните на този свещен град, струпвайки ги на голяма еднородна купчина, като че ли сиянието на свещения град, което е едно, не беше породено от това разнообразие. Като че ли сиянието на колоната, което е едно, не се раждаше от капитела, от средната част на колоната и от поставката, които са различни. Защото колкото по-висока е една истина, толкова по-отвисоко трябва да наблюдаваш, за да я схванеш. Животът е един, както и влечението към морето, и все пак се разнообразява от етаж на етаж, предавайки властта си от Същество на Същество като от стъпало на стъпало. Понеже този платноход е един, въпреки че е съчетание от различни части. Защото по-отблизо ти ще откриеш в него платна, мачти, нос, вълнорез. Още по-отблизо всяко от тях има въжета, дървени клинове, дъски и гвоздеи. И всяко от тях се разделя на още части.
И моята империя няма никакво значение, нито истински живот, нито военни паради за почест, както при обикновения град, ако тя е само добре подредени камъни. Ако не е най-напред твоя родна стряха. След родната стряха — едно семейство. След семействата — едно племе. След племената — една провинция. След провинциите — моята империя. И ти виждаш как тази империя е оживена и обхваната от пламенно усърдие от изток до запад и от север до юг, както платноход в морето, който се подхранва от вятъра и го използва за достигане на една неизменна цел, въпреки че вятърът се изменя и въпреки че платноходът е съчетание от различни съставни части.
И сега ти можеш да продължиш с издигането и да вземеш империите, за да ги превърнеш в по-обширен кораб, който побира в себе си корабите и ги отнася в посока, която е една, подхранвана от различни изменящи се ветрове, без да се изменя посоката на вълнореза по звездите. Да обединиш значи да свържеш по-добре отделните различия, а не да ги заличиш заради някакъв напразен ред.
(Ала няма етаж сам за себе си. Ти назова няколко. Би могъл да назовеш други, които биха могли да обхванат първите. Не е сигурно.)
XC
И ето че все пак ти се случва да се разтревожиш, защото си видял как злобният тиран смазва хората. И лихварят ги заробва. И понякога строителят на храмове служи не на Бога, а на себе си и извлича собствена полза от човешката пот. И не си открил хората да стават по-извисени от това.
Значи, постъпката е била лоша. Защото не става дума да се изкачиш и от камъните, които я образуват, по случайност да изтръгнеш ръката. От крайниците по случайност да изтръгнеш каменния ангел. От ангелите, колоните или ъглестите сводове по случайност да изтръгнеш храма. Защото така си свободен да се спреш на етажа, който ти пожелаеш. Не е по-добре хората да се подчиняват на храма, отколкото на ръката на една статуя. Защото нито тиранът, нито лихварят, нито ръката, нито храмът притежават качество, за да приемат хората и да ги обогатят в замяна с усещането, че самите те са станали по-богати.
Веществата на земята не се организират случайно и не постигат извисяването си в дървото. За да създадеш дървото, ти си хвърлил най-напред семчицата, в която то спеше. Дървото е дошло от горе, а не от долу.
Твоята пирамида е лишена от смисъл, ако не свършва в Бога. Защото този тук се разпростира над хората, след като ги е преобразил. Ти можеш да се пожертвуваш за принца, ако той самият пада ничком пред Бога. Защото тогава твоето благо ти се връща, след като се е променило по вкус и по същина. И лихварят няма да пребъде, нито ръката сама, нито храмът сам, нито статуята. Откъде би дошла тази ръка, ако не е родена от едно тяло? Тялото съвсем не е съчетание от крайници. То прилича на платнохода, който не е резултат от случайното свързване на разнородни елементи, а, напротив, води началото си чрез различия и видими противоречия единствено от влечението към морето, което е едно, както тялото се състои от различни части, но не е сбор, защото човек не върви от материалите към цялото, а както ще ти каже всеки творец, всеки градинар и всеки поет — от цялото към материалите. И че стига да запаля у хората любовта към кулите, които се извисяват над пясъците, за да открият робите на робите на моите архитекти как да пренесат камъните и много други неща.