Аз, господарят, крада хляб и дрехи от работниците, за да ги дам на моите войници, на моите жени и на моите старци.
Защо бих бил по-смутен от кражбата на хляб и дрехи, за да ги раздам на моите скулптори, на шлифоващите диаманти и на поетите, които, макар че пишат своите поеми, трябва да се хранят?
В противен случай няма нито диаманти, нито дворци, нито каквото и да е, което човек би си пожелал.
И това, което съвсем малко обогатява моя народ: той се обогатява от самото преливане в другите дейности на своите цивилизовани дейности, които действително струват много време на заетите с тях, но ангажират малко хора в града, както показаха срещите ми.
И от друга страна, размишлявах: ако човекът, за когото е предназначен предметът, не е от значение, понеже във всеки случай този предмет не може да се разпредели на всички и следователно аз не мога да твърдя, че той ограбва другите, става очевидно, че канавата на тези, за които е предназначен предметът, е нещо, което изисква деликатно докосване и голяма предпазливост, защото е основата на една цивилизация. И не е толкова важно тяхното качество или моралните оправдания.
Тук несъмнено се крие нравствен проблем. Но съществува и точно противоположен проблем. И ако мисля с думи, изключващи противоречията, аз угасявам всяка светлина в моята страна.
CXVI
(Бележки за по-късно: Берберските изгнаници, които не искат да работят, лягат на земята. Невъзможно действие.
Аз обаче налагам не действия, а структури. И правя дните различни. И подреждам хората в йерархия и създавам повече или по-малко красиви жилища, за да събудя завист. И създавам повече или по-малко справедливи правила, за да предизвикам различни реакции. И не мога да проявя интерес към справедливостта, защото тук тя означава да оставя в застой това съвършено мъртво блато. И ги заставям да приемат моя език, понеже моят език има смисъл за тях. И тук съществува само система от условности, с помощта на които искам да досегна, както у слепия глухоням, човека, изцяло приспан у тях. Така ти парваш слепия глухоням и му казваш: „огън“. И всеки път, когато го парваш, му казваш: „огън“. И си несправедлив към отделната личност, понеже го опарваш. Ала си справедлив към човека, тъй като казвайки му „огън“, ти го просвещаваш. И ще дойде денят, в който кажеш ли му „огън“, без да го опариш, той веднага ще си дръпне ръката. И това ще е знак, че се е родил.
И ето ги обвързани въпреки волята им в абсолюта на една мрежа, която не могат да оценят, тъй като тя просто е. Къщите са различни. Ястията са различни. (И въвеждам празника, чиято същност е да се стремиш към един ден и от този момент да съществуваш, „и аз ще ги подложа на усуквания, напрежения и образи. И, разбира се, всяко напрежение е несправедливост, защото не е справедливо този ден да се различава от другите.“) И празникът ги кара да се отдалечават или да се приближават към нещо. А къщите — повече или по-малко красиви — да печелят или да губят. И да влизат, и да излизат. И аз ще начертая бели линии през лагера, за да има опасни зони и зони на сигурност. И ще въведа забраненото място, където човек бива осъден на смърт, за да ги ориентирам в пространството. И ето че ще бъдат създадени гръбначни прешлени на медузата. И тя ще проходи, което е възхитително.
Човекът разполагаше с един изпразнен език. Ала езикът отново ще бъде като юзда за него. И ще има жестоки думи, способни да го разплачат. И ще има звучни думи, които ще озарят сърцето му.
„Аз улеснявам за вас нещата…“ и всичко е загубено. Не заради богатствата, а защото те вече не са трамплин за каквото и да е, а спечелени запаси. Ти си сгрешил не като си дал повече, а като си изисквал по-малко. Ако повече даваш, трябва повече да изискваш.
Справедливост и равенство. И ето я смъртта. Ала братството се намира само в дървото. Тъй като не бива да бъркаш брак и общност, която е човешка смесица без бог над нея, нито оросяване, нито мускулатура, и следователно гниене.
Защото те се бяха размесили поради това, че са живели в тотално равенство, справедливост и общност. То е покой на разбърканите билярдни топки.
Хвърли им зърно, което да ги погълне в несправедливостта на дървото.)
CXVII
Що се отнася до моя съсед, забелязах, че не е плодотворно да проучвам в империята му събитията, състоянието на нещата, институциите, предметите, а изключително влеченията. Защото ако ти проучваш моята империя, ще отидеш при ковачите и ще ги завариш да коват гвоздеи, увлечени в гвоздеите и запели химните на работилницата за гвоздеи. После ще идеш при дървосекачите и ще ги завариш да повалят дървета, увлечени в повалянето на дървета и изпълнени с трескава радост в часа на празника на дървосекача, който е моментът на първото пропукване, когато величественото дърво започва да се накланя към земята. И ако идеш при звездобройците, ще ги завариш увлечени от звездите и вслушани единствено в тяхното мълчание. И в действителност всеки си въобразява, че е такъв. Сега ако те попитам: „Какво става в моята империя, какво ще се роди утре в страната ми?“, ти ще ми кажеш: „Хората ще коват гвоздеи, ще повалят дървета, ще наблюдават звездите и ще има запаси от гвоздеи, запаси от дърва и наблюдения на звездите.“ Понеже, късоглед и забил нос в тях, не си разпознал строежа на един кораб.