И никой от тях навярно не би могъл да ти каже: „Утре ние ще отплуваме в морето.“ Всеки вярваше, че служи на своя бог и разполагаше с един непохватен език, за да възпее бога на боговете, който е кораб. Тъй като корабът е плодотворен с това, че се превръща в любов към гвоздеите за ковача.
А що се отнася до предвиждането на бъдещето, ти би научил много повече за него, ако беше надмогнал това разпокъсано съчетание и осъзнал онова, с което съм извисил душата на моя народ — влечението към морето. Тогава би видял как този платноход, съчетание от гвоздеи, дъски, дънери на дървета и направляван от звездите, бавно придобива форма в мълчанието и се изгражда по същия начин, както кедърът, който всмуква соковете и солите от камъка, за да ги издигне в светлината.
И ти ще разпознаеш това устремено към утрешния ден влечение по непреодолимите му последици. Защото тук няма как да сбъркаш: то се проявява навсякъде, където може да се прояви. А аз разпознавам земното притегляне по това, че не мога да изпусна, дори за най-кратък миг, камъка, който държа в ръка, без той веднага да падне.
И ако видя някой да се разхожда и да крачи на изток, аз не предвиждам бъдещето му. Тъй като е възможно да извърви стоте крачки и в мига, в който си го представям твърдо продължил пътя си в тази посока, той да ме заблуди, като направи полукръг. Ала предвиждам бъдещето на кучето си, ако всеки път, когато отпусна каишката му, дори съвсем леко, то винаги ме дърпа и ме кара да направя крачка на изток, понеже тогава изток означава миризма на дивеч и аз добре зная накъде ще побегне кучето ми, ако го освободя. От една педя каишка научих повече, отколкото от хиляда крачки.
Наблюдавам оня затворник, седнал или легнал, като че ли сломен и лишен от всякакво желание. Ала той се стреми към свободата. И аз ще разпозная влечението му по това, че е достатъчно да му покажа дупка в стената, за да простене и се превърне в мускули и внимание. И ако процепът гледа към полето, покажи ми този, който е забравил да го види!
Разсъждаваш ли с ума си, ти ще забравиш този или онзи процеп, или гледайки го, понеже в този момент мислиш за друго, изобщо няма да го видиш. Или пък, виждайки го и навързвайки силогизми, за да узнаеш дали е удачно да го използваш, ще се решиш прекалено късно, защото зидарите ще са го заличили в стената. Но във водохранилището, където натежава водата, покажи ми коя цепнатина може да забрави тя?
Затова казвам, че влечението, дори да е неизразимо по вина на езика, е по-могъщо от разума и единствено то ни води. И затова казвам, че разумът е слуга на духа и най-напред преобразява влечението и създава от него доказателства и максими, което после ти позволява да вярваш, че твоят пазар от идеи те е ръководил. Докато аз казвам, че ти си бил воден само от божествата, които са храм, имение, империя, влечение към морето или потребност от свобода.
И тъй, аз не ще наблюдавам действията у моя съсед, който царува от другата страна на планината. Защото по полета на гълъба, щом вече е полетял, не мога да позная дали се е упътил към гълъбарника, или приглажда на вятъра крилата си, понеже по стъпките на човека към къщи не мога да позная дали отстъпва пред желанието на жена си или пред отегчението на дълга си, и дали стъпката му гради развода или любовта. Но човекът, когото задържам в килията му, ако не му липсва сгоден случай — да настъпи ключа, който съм забравил, — опипва решетките, за да види дали някоя не поддава, и преценява на око тъмничарите си, и аз си го представям вече крачещ в свободата на полята.
Така аз искам да узная у моя съсед не това, което прави, а това, което никога не забравя да направи. Защото тогава зная кой бог има власт над него, даже ако самият той не го знае, и посоката на бъдещето му.