Защото няма разхождащ се безделник, комуто да е дадено да вижда. Съчетанието, което единствено се показва, е нищо, и как би могъл изведнъж да обхванеш бога, когато той не е друго, освен упражняване на сърцето ти?
И аз наричам „истина“ само това, което те въодушевява. Защото не съществува нещо, което да се доказва нито за, нито против. Ала ти не се съмняваш в красотата, ако това лице намира отклик у тебе. Тогава ще ми кажеш, че то наистина е красиво. Същото е за имението или за империята, ако те кара да приемеш да умреш за нея, щом веднъж си я открил. Как така, би ми казал ти, са истински камъните, но не и храмът?
И ако от вътрешността на манастира, където те възпламенявам с най-великото от лицата, след като съм те изградил така, че да се изяви пред теб, то се яви, как би го отрекъл? Как можеш да ми кажеш, че е истинска красотата в лицето, но не и Бог в света?
Нима мислиш, че красотата на лицата е естествена за теб? А аз казвам, че тя е плод на наученото от теб. Защото не познавам сляп по рождение, вече излекуван, който изведнъж да е трогнат от някоя усмивка. Него трябва да го научиш какво е усмивка. Ала ти знаеш още от детството, че една определена усмивка подготвя радостта ти, защото загатва за изненада, която още крият от тебе. Или че така свъсени вежди подготвят мъката ти, или че една трепереща устна предвещава сълзите, или че определен блясък в очите издава увлекателен план и че точно такова навеждане е предвестник на покоя и доверчивостта в нейните обятия.
И от твоите сто хиляди опита ти изграждаш един образ, този на съвършената родина, която може да те приеме изцяло, да те преизпълни и да ти влее живот. И ето че ти я разпознаваш в тълпата и предпочиташ да умреш, отколкото да я загубиш.
Мълнията порази сърцето ти, ала твоето сърце беше подготвено за мълнията.
Нима любовта не е това, за което ти казах, че трябва много време, за да се роди, понеже тя може да бъде откровение за хляба, към който те научих да изпитваш глад. Така аз подготвих отклика, който ще намери у теб поемата. И поемата, която би накарала друг да се прозява, осветява душата ти. Приготвих ти глад, неведом за самия себе си, и желание, което още няма име. То е единство от пътища, структура и архитектура. Богът, който е отреден за него, ще го пробуди изведнъж в неговата цялост и всички тези пътища ще се превърнат в светлина. И несъмнено ти не знаеш за всичко това: защото ако го познаваше и го търсеше, то вече би било назовано. И значи вече си го намерил.
CXXI
(Бележка за по-късно: Вследствие на погрешна аритметика тези глупаци повярваха, че съществува противоположност на всяко нещо. И противоположното на демагогията е жестокостта. А в живота връзките са така преплетени, че ако унищожиш едната от две противоположности, загиваш.
Защото аз казвам, че противоположното на каквото и да било е и не е друго, освен смъртта.
Така е с този, който преследва противоположното на съвършенството. И от зачеркване към зачеркване изгаря целия ти текст. Защото нищо не е съвършено. Ала оня, който обича съвършенството, винаги подобрява.
Също и този, който преследва противоположното на благородството. И изгаря всички хора, защото никой не е съвършен.
Също и този, който унищожава врага си. А е живял чрез него. Следователно от това умира. Противоположното на кораба е морето. Но то е очертало и изострило вълнореза и кила. А противоположното на огъня е пепелта, но тя бди над огъня.
Също и този, който се бори против робството, призовавайки към омразата, вместо да се бори за свободата, призовавайки към любовта. И тъй като навсякъде, във всяка йерархия, съществуват следи от робство и ти можеш да наречеш робство ролята на основите на храма, върху които се крепят благородните камъни, а единствено те се извисяват в небето, ето те задължен, от следствие към следствие, да унищожиш храма.
Защото кедърът съвсем не е отрицание и омраза към това, което не е кедър, а усвоени от кедъра камъни, превърнали се в дърво.
Ако се бориш против каквото и да било, целият свят ще стане подозрителен за тебе, тъй като всяко нещо е възможен подслон, възможен запас и възможна храна за твоя враг. Ако се бориш против каквото и да било, ти трябва да се самоунищожиш, защото у тебе съществува частица от него, колкото и малка да е тя.