— Геометре, какви ми ги говориш! Майката може да оплаква спомена за починалото си дете.
— Разбира се, в момента, когато то си отива. Защото нещата губят смисъл. Млякото напира у майката, а детето вече го няма. Тежи ти съкровената тайна, предназначена за любимата, а любимата вече я няма. И ако имението ти е продадено и разпокъсано, какво ще правиш с любовта към имението? Това е часът на преображението, което винаги е болезнено. Ала грешиш, понеже думите объркват хората. Идва часът, когато предишните неща получават своя смисъл, който се състои в това — да те заставят да се само постигнеш. Идва часът, когато се чувствуваш обогатен от това, че някога си обичал. И те обзема меланхолията, която е приятна. Идва часът, когато остарялата майка е с по-вълнуващо лице и с по-просветлено сърце, макар да не се осмелява да го признае, толкова се бои и от думите, че й е приятен споменът за починалото дете. Чувал ли си някога майка да ти казва, че би предпочела изобщо да не го е познавала, да не го е кърмила, да не го е обичала нежно?
След дълго мълчание геометърът ми каза още:
— Така моят живот, добре подреден назад, днес вече за мен се превръща в спомен…
— Ах, геометре, приятелю мой, кажи ми истината, която прави душата ти тъй спокойна…
— Да познаеш една истина може би значи само да я видиш в мълчание. Да познаеш истината може би това е да имаш най-сетне право на вечно мълчание. Свикнал съм да казвам, че дървото е истинско, то е определена връзка между своите части. После гората, която е определена връзка между дърветата. После имението, което е определена връзка между дърветата, равнините и други части на имението. После за империята, която е определена връзка между именията, градовете и други части на империите. После за Бога, който е съвършена връзка между империите и каквото и да било на света. Бог е толкова истински, колкото и дървото, макар и по-трудно да се разчита. И аз нямам повече въпроси.
Той размисли:
— Не познавам никаква друга истина. Познава само структури, които са ми повече или по-малко удобни, за да изразя света. Но…
Този път той замълча задълго и аз не се осмелих да го прекъсна.
— Все пак понякога ми се е струвало, че те приличаха на нещо…
— Какво искаш да кажеш?
— Докато търсех, открих, че духът желае само това, което притежава. Да откриеш значи да видиш. И как бих търсил онова, което за мен още няма смисъл? Казах ти, съжалението за любовта е любов, никой не страда от желанието за нещо, което още не е обхванал. И все пак аз съм изпитвал като че ли съжаление за неща, които още нямаха смисъл. В противен случай защо бих вървял в посоката на истини, които не можех да обхвана? Към незнайни кладенци аз избрах праволинейни пътища, които приличаха на завръщания. Имах инстинкт към моите структури както слепите гъсеници към слънцето.
А ти, когато градиш храм и той е хубав, на какво прилича той?
И когато създаваш закони за церемониала на хората и той въодушевява хората, както огънят сгрява слепия, на какво прилича той? Защото не всички примери са хубави и има церемониали, които не въодушевяват.
Ала гъсениците не познават своето слънце, слепците не познават своя огън и когато градиш храм който трогва човешките сърца, ти изобщо не познаваш лицето, по чието подобие си го съградил.
За мен съществуваше едно лице, което ме осветяваше от едната страна, но не и от другата, понеже ме караше да се обръщам към него. Ала аз още не го познавам…
И в този миг Бог се яви на моя геометър.
CXXVII
За осъществяването на подли дела се намират подли души. За благородните дела — благородни души.
Подлите дела се изразяват с подли подбуди. Благородните дела — с благородни подбуди.
Ако се налага да се извърши предателство, ще наредя да го извършат предатели.
Ако трябва да се строи, ще наредя да строят зидари.
Ако сключвам мир, ще наредя да го подпишат страхливци.
Ако повеждам на смърт, ще наредя храбреци да обявят войната.
Защото очевидно, ако при наличие на различни тенденции една от тях вземе връх, този, който е поддържал най-гръмогласно тази линия на поведение, ще поеме отговорността за нея. И ако в необходимата линия на поведение има нещо унизително, към нея ще те поведе този, който просто от низост я е пожелал дори когато тя не е била необходима.