Докато за живеещите в пустинята или в манастира, които не притежават нищо, е очевидно откъде идват радостите им и така по-лесно спасяват самия източник на пламенното си усърдие.
Но и тук нещата още веднъж напомнят врага, който те унищожава или те укрепва. Понеже ако ти, разпознал истинския му източник, можеше да съхраниш пламенното усърдие на щастливия остров или в оазиса, човекът, който би се родил от него, би бил още по-извисен, както от многострунен инструмент можеш да се надяваш да изтръгнеш по-богат звук, отколкото от еднострунен. Както и че качеството на дървото, тъканите, напитките и храните можеха само да облагородят двореца на баща ми, където всяка стъпка имаше смисъл и цел.
Но същото е и с новите позлати, които нищо не струват в магазина, ала придобиват смисъл едва когато излязат от сандъците и подредени в някоя къща, разхубавят лицето й.
CXXXIX
Пак дойде при мен оня пророк с тежък поглед, който ден и нощ таеше свещена ярост в душата си и на всичко отгоре беше кривоглед:
— Редно е — рече ми той — да ги принудим да правят жертви.
— Несъмнено — отвърнах му, — защото е добре част от техните богатства да се удържа от запасите им, като от това леко обедняват, но се обогатяват от смисъла, който богатствата ще придобият тогава. Понеже те не струват нищо за тях, ако не са заели място в едно лице.
Но той въобще не слушаше, изцяло погълнат от яростта си:
— Добре е — говореше той — те да потънат в покаяние…
— Разбира се — отговорих му, — защото поради липсата на храна през дните на поста ще познаят радостта да се върнат към нея, или пък ще се солидаризират с гладуващите по принуда, или ще се обединят в Бога, закалявайки волята си, или просто ще се предпазят от прекалено напълняване.
Тогава яростта взе връх у него:
— Добре е най-напред те да бъдат наказани.
И аз разбрах, че той понасяше човека само окован във вериги на одър, лишен от хляб и светлина на дъното на тъмница.
— Защото е редно да изкореним от тях злото.
— Рискуваш всичко да изкорениш — отвърнах му. — Не е ли за предпочитане, вместо да изкореняваме злото, по-скоро да умножаваме доброто? И да измислим празници, които облагородяват човека? И да го облечем в дрехи, в които няма да е толкова мръсен? И по-добре да нахраним децата му, за да могат да се разхубавят от ученето на молитвата, без да се съсредоточават върху болките в стомаха си?
Защото не става въпрос да поставяме ограничения на благата, дължими на човека, а да спасяваме силовите полета, които единствени влияят на качеството му, и лицата, които единствени говорят на ума и сърцето му.
Годните да ми построят лодки ще изпратя да плават на своите лодки и да ловят риба. А годните да пускат кораби на вода ще изпратя да пускат кораби на вода и да завладеят света.
— Значи желаеш да ги поквариш чрез богатствата!
— Нищо от това, което е готов запас, не ме интересува и ти нищо не си разбрал — рекох му аз.
CXL
Защото призовеш ли твоите жандарми и натовариш ли ги да ти изградят един свят, колкото и желан да е, този свят няма да се роди, понеже е неприсъщо за ролята и качеството на жандарма да разпалва твоята религия. В природата му е не да преценява хората, а да изпълнява твоите заповеди, представляващи част от точен код, като задължението да плащаш данъци, да не крадеш от ближния си или да се подчиняваш на това или онова правило. И обредите в твоето общество са лице, създаващо устоите на точно такъв човек, а не на друг, такъв вкус на ястието за вечеря сред близките ти, а не друг; това са линии от силовото поле, което те оживява. И жандармът изобщо не се вижда. Той е там като стена, рамка и арматура. Ти не трябва да го срещаш, колкото и неизбежен да е той, както е неизбежно през нощта да не можеш да се наслаждаваш на слънцето, или да ти се наложи да чакаш някой кораб, за да прекосиш морето, или да излезеш отдясно по липса на врата отляво. Това просто е.
Но ако засилиш ролята му и го натовариш да преценява човека, нещо, което никой в света не би съумял да стори, и да преследва злото според собствената си преценка — а не да наблюдава деянията, влизащи в кръга на неговата компетентност, — тогава, тъй като нищо не е просто, тъй като мисълта е нещо подвижно и трудно за формулиране и в действителност не съществуват противоположни неща, ще оцелеят на свобода и ще се доберат до властта само онези, които твоята карикатура на живот не ще отблъсне, вдъхвайки им силно отвращение. Става дума за ред, предшествуващ пламенното усърдие, който логиците искат да създадат, а не за дърво, пораснало от една семчица. Тъй като редът е следствие на живота, а не негова причина. Редът е знак за силен град, а не източник на силата му. Животът, пламенното усърдие и стремежът създават реда. Но редът не създава нито живот, нито пламенно усърдие, нито стремеж към нещо.