И само тези, които от душевна низост ще приемат жалкия пазар на идеи, почерпен от полицейския формуляр, и ще заменят душата си за учебник, ще се почувствуват извисени. Защото даже твоят образ на човека да е възвишен и да е благородна целта ти, знай, че ще станат низки и глупави, изразявайки се чрез жандарма. Понеже ролята на жандарма не е да пренася една цивилизация, а да запрещава деяния, без да разбира защо.
Напълно свободният човек в абсолютно силово поле и абсолютни принуди, които са невидими жандарми: това е справедливостта на моята империя.
Затова наредих да извикат жандармите и им казах:
— Ще преценявате само деянията, изброени в учебника. И аз приемам вашата правота, тъй като наистина може да е покъртително, че днес тази стена, която в други случаи предпазва от крадци, е непристъпна, ако нападнатата жена крещи от другата страна. Но стената е стена и законът е закон.
Но няма да разсъждавате върху човека. Защото научих в мълчанието на моята обич, че не трябва да слушаш човека, за да го разбираш. И защото ми е невъзможно да претегля доброто и злото и рискувам да изпратя доброто в пещта в желанието си да изкореня злото. И как би претендирал за това, ти, от когото изисквам точно да е сляп като стена?
Тъй като вече научих от осъдения, че ако го изгоря, изгарям една част, която е хубава и единствено тя се показва в пожара. Но приемам тази жертва, за да спася арматурата. Заради смъртта му обтягам пружини, които не трябва да оставям да се огънат.
CXLI
Ще започна речта си с думите:
„Ти, човеко, незадоволен в желанията си и потискан със сила, ти, на когото винаги някой друг пречи да расте…
И ти няма да се надигнеш против мен, понеже е вярно, че си незадоволен в желанията си и потискан със сила и винаги някой друг ти пречи да растеш.
И ще те отведа да се сражаваш с принца в името на вашето равенство.“
Или ще ти кажа:
„Ти, човеко, който изпитваш потребност да обичаш, който съществуваш само през дървото, което образуваш заедно с другите.“
И ти няма да се надигнеш против мен, понеже е вярно, че познаваш своята потребност да обичаш и съществуваш само чрез творението, на което служиш.
И ще те отведа да възстановиш принца на трона му.
Следователно мога да ти кажа каквото и да е, тъй като всичко е вярно. И попиташ ли ме как да разпознаеш предварително коя от истините ще се окаже жизнена и ще покълне, ще отговоря, че това е единствено тая, която ще бъде ключов камък на свода, безхитростен език и опростяване на твоите проблеми. И не е важно качеството на моите изказвания. Важното е най-напред да те поставя тук или на друго място. Ако се случи тази гледна точка да осветлява по-голямата част от твоите вътрешни спорове — и тях вече да ги няма, — ти си този, който ще изкажеш възраженията си и не е от значение дали тук или там зле съм се изразил или дори съм сбъркал. Ти ще виждаш, както аз съм го желал, тъй като това, което ти донесох, не е разсъждение, а отправна гледна точка за разсъждаване.
Разбира се, възможно е много езици да ти обясняват света или собствената ти личност. И да са във война помежду си. И всеки един да е свързан и солиден. И нищо да не ги разделя. И да не е в твоя власт да привеждаш доводи срещу противника си, тъй като той има също толкова право, колкото и ти. Понеже воювате в името на Бога.
„Човекът е този, който произвежда и потребява…“
И е вярно, че произвежда и потребява.
„Човекът е този, който пише поеми и се учи да чете по звездите…“
И е вярно, че пише поеми и изучава звездите.
„Човекът е този, който единствено в Бога намира благодат…“
И е вярно, че усвоява радостта в манастирите.
Но трябва да се каже нещо за човека, което съдържа всички твои изказвания, пораждащи омрази. И то поради това, че полето на съзнанието е миниатюрно и който е открил една формула, вярва, че другите лъжат или грешат. Ала всички имат право.
Междувременно научил с върховна очевидност от моя всекидневен живот, че да произвеждаш и да потребяваш е, както готварниците на двореца, не най-същественото, а само най-неотложното, аз налагам отражението му в моя принцип. Защото неотложността не ми служи за нищо и бих могъл също така да кажа: „Човекът е този, който има стойност само когато е здрав…“ и в заключение на това да произлезе цивилизация, където под предлог на тази неотложност поставям лекаря за съдник на делата и мислите на хората. Но освен това, научил от собствен опит, че здравето е само средство, а не цел, аз налагам отражението от тази йерархия в моя принцип. Понеже ако принципът ти не е абсурден, вероятно е той да доведе до необходимостта да се подпомага производството и потреблението, или желанието за дисциплина заради здравето. Защото тъй както семчицата, която е една, се развива в многообразие според растежа си, тъй както цивилизацията на образа, която е една, те вълнува различно в зависимост от средата или състоянието ти, също тъй в края на краищата няма нищо, което моят принцип да направлява.