Следователно ще кажа за човека: „Човекът е този, който има стойност само в силово поле, човекът е този, който общува само чрез боговете, които сам си измисля и които управляват него и другите, човекът е този, който намира радост само когато се заменя за своето творение, човекът е този, който умира щастлив само ако поверява себе си, човекът е този, когото запасите изчерпват и за когото е вълнуваща всяка показана цялост, човекът е този, който търси познание и се опиянява, ако намери, човекът също е този, който…“
Идва ми наум да го формулирам по такъв начин, че естествените му стремежи да не бъдат потиснати и разстроени. Защото ако е въпрос да съсипеш творческия дух, за да създадеш ред, този ред не ме засяга. Ако е въпрос да се заличи силовото поле, за да се увеличи коремната обиколка, тази коремна обиколка не ме засяга. Също така, ако е въпрос да го покварим чрез безредието, за да го извисим в творческия дух, този род дух, който съсипва сам себе си, не ме засяга. Също и ако е въпрос да го унищожим, за да възпламеним това силово поле, защото тогава има силово поле, но вече няма човек, и това силово поле не ме засяга.
Тъй че аз, капитанът, бдящ над града, тази нощ трябва да говоря за човека и от създаденото от мен влечение ще се роди качеството на пътуването.
CXLII
Преди всичко зная, че така няма да стигна до някаква абсолютна истина, доказуема и убедителна за противниците ми, а до едно изображение на могъщ човек, облагодетелствуващо онова, което ми се струва благородно у човека, подчинявайки на този принцип всички останали.
Очевидно е обаче, че не ме интересува да поставям качеството на неговите любовни връзки, стойността на знанията му, топлината на радостите му в зависимост от увеличаването на коремната му обиколка, превръщайки човека в производител и консуматор, въпреки че се стремя да му доставя възможно най-много блага, без в това да има противоречие или хитро извъртане, както и заетите с коремната му обиколка твърдят, че не презират духа му.
Тъй като създаденият от мен образ, ако е силен, ще се развие като семчица и затова главното е да бъде избран. А къде си видял влечение към морето, което да не се превърне в кораб?
Също така ми се струва, че знанията не трябва да вземат превес, понеже едно е да обучаваш, друго — да възпитаваш, и никога не съм заключавал, че качеството на човека почива върху сумата на идеите, а върху качеството на инструмента, даващ възможност да бъдат придобити те.
Защото твоите градивни материали са винаги едни и същи, никой не е за пренебрегване и от същите материали можеш да извлечеш всички лица.
Колкото до тези, които ще упрекнат избраното лице, че е немотивирано и че подчинява хората на произвол, като ги призовава да умрат за завладяването на някой непотребен оазис под предлог, че завоюването е хубаво за тях, ще отговоря, че всяко доказателство е извън обсега на критиката, понеже моето лице може да съществува наред с всички други, също тъй истински, и в крайна сметка ние воюваме заради богове, които са избор на една структура през същите предмети.
И единствено би ни разделило откровението и появата на архангели. Което напомня лош куклен театър, тъй като ако Бог заприлича на мен, за да ми се изяви, той въобще не е Бог, и ако е Бог, духът ми може да го възприеме, но не и сетивата ми. И ако е по силите на духа ми да го възприеме, аз ще го разпозная само по отзвука му върху мен, както става с красотата на храма. И точно както слепият, воден към огъня от дланите си, понеже този огън не му е познат по друго, освен по собственото му задоволство, ще го търся и ще го намеря. (Ако кажа, че след като Бог ме е създал, привличането му ме връща към него.) И виждаш ли кедърът да се развива, това означава, че е потопен в слънчевата светлина, макар че слънцето няма никакъв смисъл за кедъра.