Защото, както казваше единственият истински геометър, моят приятел, струва ми се, че нашите структури приличат на нещо, понеже не може да се намери обяснение за стъпката, която води към тези незнайни кладенци. И ако нарека „бог“ това непознато слънце, което управлява гравитацията на моите стъпки, искам да разчета истината му в резултатността на езика.
Аз, който властвам над града, тази вечер сякаш съм капитан на кораб в морето. Ти мислиш, че интересът, щастието и разумът управляват хората. Но аз отхвърлих интереса, разума и щастието, защото е явно, че ти просто наричаш „интерес“ или „щастие“ това, към което хората се стремят, и аз нямам какво да правя с променящи формата си медузи, а колкото до разума, който върви накъдето поискаш, той ми изглежда като следа по пясъка от нещо, което е над него.
Разумът никога не е водил единствения истински геометър, моя приятел. Разумът пише коментарите, тълкува законите, пише заповедите и от следствие към следствие извлича дървото от семчицата му до деня в който дървото загива, разумът вече е безплоден и ти е потребна друга семчица.
Но аз, който властвам над града и сякаш съм капитан на кораб в морето, аз зная, че единствен духът управлява хората и че властта му над тях е абсолютна. Понеже когато човек е зърнал една структура, написал поемата и пренесъл семчицата в сърцата на хората, тогава интерес, щастие или разум, които ще са изрази в сърцето или сянка върху стената на реалността, стават покорни служители на превръщането на твоята семчица в дърво. И не е в твоя власт да се защитиш от духа. Тъй като ако те поставя на тази планина, а не на другата, как ще отречеш, че градовете и реките са подредени по този начин, а не по друг, щом като това просто е?
Затова ще те заставя да се само осъществиш. И затова съм отговорен — въпреки че спи градът и разчетеш ли човешките дела, ще откриеш в тях само търсене на интерес, на щастие или разумен ход — за истинската му посока под звездите.
Защото те бяха поели в една посока, без да я познават, мислейки, че действията им се диктуват от интереса, от вкуса към щастието или от разума, бе да знаят, че разумът, вкусът към щастието или интересът се менят по форма и по смисъл в зависимост от империята.
И че в империята, която им предлагам, интересът е да бъдеш одухотворен, както за детето — да играе най-вълнуващата игра. Щастието — да се замениш и да си дълговечен в предмета на своето творение. А разумът — да създаваш закони без противоречия. Разумът на армията е военният устав, по силата на който нещата откликват по определен начин едно на друго, разумът на един кораб е корабният правилник, а разумът на моята империя е сборът от законите, обичаите, догмите, правилата, които ще направят така, че нещата да откликват по определен начин и в съзвучие едни на други.
Но мой, един и недоказуем е звукът, който ще се чуе в този отклик.
Ала може би ще ме попиташ: „За какво е твоята принуда?“
Щом съм създал едно лице, нужно е то да бъде дълготрайно. Щом съм оформил лице от глина, то минава през пещта, за да се втвърди и да остане неизменно през достатъчно дълго време. Тъй като моята истина, за да е плодотворна, трябва да е устойчива, и кого всъщност ще обичаш, ако всеки ден имаш нова любов, и какво ще стане с твоите велики дела? Единствено непрекъснатостта ще направи плодотворно твоето усилие. Понеже творчеството е рядкост, но ако понякога е неотложно то да ти бъде дадено, за да те спаси, лошо би било да те осенява всеки ден. За да се роди един човек, потребни са много поколения. И под предлог, че усъвършенствувам дървото, аз не го отсичам всеки ден, за да го заменя със семчица.
И в действителност познавам само същества, които се раждат, живеят и умират. И ти си съчетал кози, овце, жилища и планини и днес от това съчетание ще се роди ново същество, което ще промени поведението на хората. И ще живее, после силите му ще отпаднат и ще умре, изчерпало дарбата си за живот.
И раждането винаги е чисто сътворение, спуснал се от небето огън, който вдъхва живот. И животът не следва някаква непрекъсната крива. Защото пред теб стои това яйце. После то се развива постепенно и съществува логика на яйцето. Но идва мигът, в който изпълзява кобрата и всички проблеми за теб се променят.
Има работници на строежа и струпани камъни. И съществува логика на струпаните камъни. Но идва часът за отварянето на храма, който преобразява човека. И всички проблеми за човека се променят.
И ако съм хвърлил у теб семето на моята цивилизация, потребна ми е по-голяма продължителност от един човешки живот, за да развие тази моя цивилизация своите клони, листа и плодове. И отказвам да променям облика си всеки ден, понеже нищо няма да се роди.