А аз ти казвам, че ако си яздил магарето си по селския друм, за който ти говорих, ето те променен. Безразлично ми е, че още не можеш да ми кажеш защо.
Затова всички обреди, всички жертви, всички церемониали, всички друмища не са еднакво добри. Сред тях има и лоши, както има пошла музика. Ала не мога да тегля разделителна черта помежду им, воден от разума. Искам само един знак от тях, който си ти.
Когато искам да оценя друма, церемониала или поемата, гледам човека, който е произлязъл от тях. Или слушам биенето на сърцето му.
CLI
Това ми напомня майсторите на гвоздеи и дърводелците, които, под предлог, че корабът е съединяване на дъски с помощта на гвоздеи, настояваха да ръководят строежа му и насочването на кормилото му в морето.
И грешката беше винаги една и съща и се състоеше в погрешния подход. Корабът съвсем не се ражда от коването на гвоздеите и от рязането на дъските. Коването на гвоздеи и рязането на дъските се раждат от влечението към морето и израстването на кораба. Корабът се развива през тях и ги усвоява, както кедърът усвоява камъните.
Дърводелците и майсторите на гвоздеи трябва да гледат към дъските и гвоздеите. Те трябва да познават дъските и гвоздеите. Любовта към кораба в техния език трябва да стане любов към дъските и гвоздеите. И аз няма да тръгна да ги разпитвам за кораба.
Същото е и с тези, които съм натоварил със събирането на данъците. Няма да тръгна да ги разпитвам за стъпките на една цивилизация. Нека ми се подчинят благоразумно.
Защото изобретя ли по-бърз платноход и променя ли формата на дъските и дължината на гвоздеите, ето че техниците ми започват да роптаят и да негодуват. Аз разрушавам според тях същината на кораба, който се е крепял преди всичко на техните дъски и гвоздеи.
Но той се крепеше на моя копнеж.
А изменя ли нещо във финансите и следователно в събирането на данъците, ето че онези там започват да роптаят и да негодуват, тъй като аз съм съсипвал империята, която се крепяла на тяхната рутина.
Всички те нека млъкнат.
А пък аз ще ги почитам в замяна. Щом веднъж богът е слязъл дори при тях, няма да тръгна да ги съветвам как да коват гвоздеи или как да режат дъски. Строителят на катедрали, от стъпало на стъпало, въодушевява скулптора да му влее своя възторг. Но той не се бърка и не отива да му дава съвети за формата на една определена усмивка. Тъй като тук става дума за утопия и за построяване света наопаки. Да се занимаваш с гвоздеите значи изобретяваш един бъдещ свят. Което е абсурдно. Или да подчиняваш на дисциплината онова, което е изцяло извън обсега на дисциплината. Точно тук се проявява редът на учителя, който съвсем не е редът на живота. Ще дойде времето на дъските и гвоздеите. Понеже ако се занимавам с тях преди тяхното стъпало, аз напразно се моря по един свят, който изобщо няма да се роди. Тъй като формата на гвоздеите и на дъските ще се очертае от тяхното износване срещу реалните неща в живота, които сами ще се явят на майсторите на гвоздеи и на дърводелците.
И колкото по-властна бъде моята принуда, която е вдъхнато у хората влечение към морето, толкова по-малко ще се проявява моята тирания. Защото никаква тирания няма в дървото. Тиранията се проявява, когато поискаш чрез сокове да изградиш дървото. А не когато дървото усвоява соковете.
Винаги съм ти го казвал: да създаваш бъдещето значи преди всичко и изключително да промисляш настоящето. Както и да създаваш кораба значи изключително да създаваш влечението към морето.
Тъй като изобщо — и никога — не съществува логичен език, за да минеш от материалите към това, което е стойностно за теб и стои над материалите, нито за да обясниш империята чрез дърветата, планините, градовете, реките и хората, или меланхолията на твоето лице от мрамор чрез съответните линии и обеми на носа, брадичката и ушите, или вглъбеността на твоята катедрала чрез камъните, или имението чрез съставните му части, или — по-просто — дървото чрез минералните сокове. (И тиранията се поражда от това, че в стремежа си да извършиш едно невъзможно дело ти се дразниш от провалите си, прехвърляш вината за тях върху другите и се ожесточаваш.)
Изобщо не съществува логичен език, понеже не съществува и логическа връзка. Дървото не се ражда от минералните сокове, а от семчицата.
Единственият подход, който има смисъл, но е съвършено неизразим с думи, понеже се родее с чистото творчество или с отзвука, е този, който те заставя да преминеш от Бог към предметите, които са получили от Него смисъл, цвят и подтик. И за теб империята изпълва с тайна власт дърветата, планините, реките, стадата и урвите, и жилищата на империята. Пламенното усърдие на скулптора изпълва с тайна власт глината или мрамора, катедралата придава смисъл на камъните и прави от тях хранилища на безмълвие и дървото усвоява минералните сокове, за да ги укрепи в светлината.