CXII
Също пораждането на суетата, когато хората не са подчинени на йерархията. (Пример: генерал, губернатор.) Щом веднъж е създадено духовното същество, което ги подчинява един на друг, суетата отпада. Защото суетата идва от това, че, в състоянието на разбъркани билярдни топки, ако никое духовно същество, чийто смисъл сте вие, няма власт над вас, ето че ставате подозрителни към заеманото място.
И голямата борба срещу предметите: дойде часът да ти говоря за голямата ти грешка. Защото аз оцених като пламенно усърдни и признах за щастливи хората, загребващи и размесващи с ръце необработените късове руда сред безплодната напукана земя, с рани от слънцето като натъртен плод, охлузени по камъните и дълбаещи в дълбочина глинените пластове, за да се изкачат да спят голи под шатрата, които живееха от добива, веднъж годишно, на чист диамант. И съм виждал нещастни, раздвоени и с горчилка в сърцето онези, които, получили диаманти сред своя разкош, все пак разполагаха само с непотребни стъкълца. Защото ти нямаш нужда от предмет, а от бог.
Тъй като притежаването на предмета, разбира се, е нещо постоянно, но не и храната, която ти получаваш от него. Защото единственият смисъл на предмета е да те извиси, и ти се извисяваш, като го придобиваш, а не като го притежаваш. Затова почитам този, който става причина, тъй като е трудно завоевание, за това планинско изкачване, за това възпитание с оглед на една поема, за това покоряване на недостъпната душа, и така те заставя да се само осъществиш. Ала презирам другия, който е готов запас, понеже ти вече нищо не можеш да получиш от него. И щом веднъж се сдобиеш с диаманта, какво ще го правиш?
Защото аз донасям смисъла на празника, който беше забравен. Празникът увенчава празничните приготовления, празникът е планински връх след изкачването, празникът е намирането на диаманта, когато ти е позволено да го добиеш от земята, празникът е победа, която увенчава войната, празникът е първото поемане на храна от болния в деня на оздравяването му, празникът е обещание на любовта, когато тя свежда поглед, щом й заговориш…
И за да те науча, аз измислих този образ:
Ако го желаех, бих могъл да ти създам цивилизация, изпълнена с пламенно усърдие, с радост от задружния труд и светъл смях на работниците, които се връщат от работа, с могъщ вкус на живота и топло очакване на чудесата на утрешния ден и на поемата, в която поетът ще накара звездите да намерят отклик в теб, и където все пак ти не би правил нищо друго, освен да копаеш земята, за да добиваш от нея диаманти, които накрая ще се превърнат в светлина след това безмълвно преображение в недрата на земния глобус. (Защото, дошли от слънцето, после станали папрати, после непрогледна нощ, ето че пак са се обърнали на светлина.) Тъй че, казах ти, аз ти осигурявам вълнуващ живот, ако те осъдя да ги добиваш и те поканя за един ден в годината на главния празник, на който ще се извърши приношение на диамантите, като бъдат изгорени и превърнати в светлина пред отрудения народ. Понеже употребата на придобитите предмети не предизвиква у теб вълнения и душата ти се подхранва от смисъла на нещата, а не от нещата.
И несъмнено, за да ти създам усещане за разкош, аз бих могъл също да обкича с този диамант някоя принцеса, вместо да го изгоря. Или, затваряйки го в ковчеже в тайниците на някой храм, да го накарам да сияе по-силно не за очите, а за духа (който се подхранва от него през стените). Но естествено не ще направя нищо съществено за теб, ако ти го дам.
Защото се оказва, че съм проумял дълбокия смисъл на жертвата, и той не е да те лиша от нещо, а да те обогатя. Тъй като ти бъркаш кърмещата гръд, когато протягаш ръка към предмета, докато търсиш смисъла му. Понеже, ако ти създам империя, където всяка вечер ти раздават диаманти, добити другаде, все едно че те обогатявам с речни камъчета, защото не ще намериш вече нищо от това, което си желал да получиш. По-богат е оня, който цяла година се мъчи със скалата и изгаря веднъж годишно плода на труда си, за да изтръгне от него блясъка на светлината, отколкото този, който всеки ден получава плодове, дошли от другаде, които нищо не са изисквали от него.