(Същото е с кеглата: радостта ти да я събориш. И това е празникът. Ала няма какво да очакваш от една съборена кегла.)
Ето защо жертви и празници трудно се различават. Тъй като ти показваш с това смисъла на твоето действие. Но как би могъл да твърдиш, че празникът е нещо различно, щом си събрал дървата, от лумналия на площада празничен огън, когато ги изгаряш, щом си изкачил планината, от щастливите ти мускули сред простора, щом си добил диаманта, от появата му на светлината, щом са узрели лозята, от гроздобера? Къде виждаш, че би било възможно да използваш един празник като запас? Празник е пристигането ти след дълъг преход и така той увенчава вложеното усилие, ала няма какво да очакваш, ако станеш уседнал. И затова ти не се настаняваш нито в музиката, нито в поемата, нито в завладяната жена, нито в пейзажа, зърнат от планинските висини. И аз те погубвам, ако те разположа в еднообразието на дните ми. Ако не ги подредя в зависимост от един кораб, който плава нанякъде. Защото самата поема е празник при условие, че я покориш. Защото храмът е празник, щом те избавя от дребнавите грижи. Ти си страдал през всичките дни от града, който те е смазвал с шумотевицата си. Всекидневно си понасял треската, породена от неотложността да припечелиш хляба, да излекуваш болестите, да разрешиш проблемите, тичайки тук, тичайки там, избухнал в смях тук и в сълзи — там. После идва часът, посветен на мълчанието и блаженството. И ти изкачваш стъпалата, отваряш вратата и вече не съществува нищо друго за теб, освен открито море, съзерцаване на Млечния път, запас от мълчание и победа над практичното, и ти имаше нужда от това като от храна, тъй като си страдал от предметите и вещите, които изобщо не са за тебе. И трябваше да се само постигнеш тук, за да се роди за теб един образ от нещата и да се установи една структура, която да им придаде смисъл през разхвърляните гледки на деня. Ала какво ще правиш в храма ми, ако не беше живял в града, ако не беше се борил, и изкачвал, и страдал, ако не си носил запаса от камъни, с който да се изградиш. Споменах ти за моите воини и любовта. Ако си само любовник, в теб няма никой, който да люби, и жената се прозява пред тебе. Единствен воинът може да люби. Ако ти си само воин, в теб няма никой, който да умре, освен облеченото в метална броня насекомо. Единствено мъжът, който е обичал, може да умре като мъж. И тук няма никакво противоречие, освен в езика. Така плодове и корени имат една и съща обща мярка — дървото.
CXIII
Защото ние не постигаме съгласие по отношение на действителността. И аз наричам „действителност“ не онова, което може да се измери с теглилка (за която нехая, понеже не съм теглилка и не се интересувам от действителност за теглилка), а това, което тегне над мен. И тегне над мен това тъжно лице или тази кантата, или това пламенно усърдие в империята, или това милосърдие към хората, или това достойнство на постъпката, или този вкус към живота, или тази обида, или това съжаление, или тази раздяла, или това причестяване в гроздобера (много повече от набраните гроздове, понеже дори да ги отнасят за продан другаде, аз вече съм получил от тях същественото. Същото е и с оня, който трябваше да бъде награден от царя и който взе участие в празника, наслади се на блясъка му, прие поздравленията на приятелите си и позна гордостта от триумфа — ала царят умря след падане от кон, преди да е окичил гърдите му с металния предмет. Нима ще ми кажеш, че човекът не е получил нищо?)
Действителността за кучето ти е кокал. Действителността за теглилката ти е чугунена тежест. Ала действителността за теб е от друго естество. Ето защо смятам финансистите за вятърничави, а танцьорките за разумни. Не че презирам работата на първите, презирам високомерието им, самоувереността и самодоволството им, понеже считат себе си за крайна цел и есенция на земята, а всъщност са само слуги и обслужват преди всичко танцьорките.
Не се заблуждавай относно смисъла на труда. Има работи, които са неотложни като тази в готварниците на двореца ми. Защото няма ли храна, няма и хора. И е уместно хората най-напред да са нахранени, облечени и подслонени. Уместно е просто да ги има. И този род служби са най-неотложни. Ала важното не се помещава тук: то се помещава единствено в тяхното качество. И танците, и поемите, и ваятелите от горните етажи, и геометърът, и наблюдателят на звездите, които съществуват благодарение на труда в готварниците, са единствените, които правят чест на човека и му придават смисъл.
Тъй че когато идва този, който познава само готварниците, откъдето всъщност са били пренесени действителността за теглилките и кокалите за кучетата, аз му забранявам да говори за човека, понеже той ще пропусне същността, както старшината, който не оценява нищо у мъжа, освен годността му да борави с оръжие.