Освен това, ако тази енергия наистина произлиза от мен, защо непременно ще се нуждая от присъствието на Нокътя, за да я използвам? Също толкова ефективно би могло да бъде и някакво друго силно внушение. Разбира се, нашето устремно нахлуване в свещените за Пелерините територии и фактът, че двамата с Аджиа останахме недокоснати, след като животните бяха убити, само засилват едно подобно внушение. От катедралата ние попаднахме в Ботаническите градини и там, преди да влезем в Градината на Безкрайния сън, аз видях един храст, целият покрит с Нокти. Тогава смятах, че Нокътя е скъпоценен камък, но може би това бе също само едно внушение? Нашето съзнание често ни погажда подобни номера. В жълтата къща бяхме срещнали трима души, които ни сметнаха за свръхестествени същества.
Ако тази свръхестествена сила е моя (и същевременно явно не е), как е станало така, че я притежавам? Измислих две обяснения, но и двете са малко вероятни. Веднъж двамата с Доркас разговаряхме за символичното значение на нещата от реалния свят, които според теориите на философите са символи на неща от по-висш порядък, а техните собствени символи са разположени на някакво по-ниско ниво. Да вземем един абсурдно прост пример — да си представим един художник в мансардата си, който рисува праскова. Ако поставим бедния художник на мястото на Несътворения, можем да кажем, че картината му символизира прасковата и оттам — плодовете на земята, а блестящата закръгленост на самата праскова — красотата на зрялата жена. Ако една такава жена влезе в мансардата на художника (малко вероятна ситуация, която се налага да използваме само за да онагледим примера), тя несъмнено ще остане в неведение, че закръглените й бедра и твърдото й сърце са намерили своя отглас в кошницата на масата до прозореца, макар че през цялото време художникът си е мислел единствено за това и за нищо друго.
Но ако Несътвореният наистина е на мястото на художника, не е ли възможно подобни взаимни връзки, за голяма част от които хората изобщо не се досещат, да оказват влияние върху структурата на света — също както идеите фикс на художника определят какви цветове да използва в картината си? Ако аз съм онзи, на когото е писано да възвърне младостта на слънцето с помощта на Белия фонтан, за който ми бе разказано, това означава ли, че почти несъзнателно (ако подобно определение е уместно) съм бил дарен с атрибутите на живота и светлината, които ще принадлежат на обновеното слънце?
Другото обяснение, за което споменах, не е нищо повече от празно умозаключение. Да предположим, че онези, които ще ме съдят сред звездите, ми отнемат мъжествеността, ако се проваля — както каза учителят Малрубиус. Но ако издържа, това не означава ли, че като представител на Човечеството ще бъда възнаграден с нещо равностойно на евентуалната загуба? Според мен, справедливостта изисква подобно нещо. В такъв случай може ли дарът им да е способност да пътувам във времето, каквато притежават и самите те? Хиеродулите, които срещнах в замъка на Баландерс, казаха, че се интересуват от мен, защото ще се възкача на трона. Но нима интересът им щеше да е толкова голям, ако се окажа просто поредният владетел на част от този континент, един от многото подобни в дългата история на Ърт?
Като цяло, първото обяснение ми се струва по-възможно. Но това не означава, че второто трябва да се приеме за напълно неправдоподобно. И в двата случая сякаш излиза, че мисията, която ми предстои, ще бъде успешна. Ще тръгна към нея с чиста съвест.
Съществува обаче и трето обяснение. Нито един човек или близко до човека същество не е в състояние да разбере мисленето на Еребус, Абая и останалите. Тяхната сила е отвъд нашите представи и сега зная, че биха ни унищожили само за един ден, ако смятаха за победа изтреблението, а не поробването. Огромната ундина, която видях, бе тяхно творение и не толкова робиня, колкото играчка. Възможно е силата на Нокътя — Нокътя, който взех от растящото нещо до самото море, да произлиза именно от тях. Те знаеха за моето предназначение не по-зле от Осипаго, Барбатус и Фамулимус, и ме бяха спасили като момче, за да може то да се изпълни. След като напуснах Цитаделата, те отново ме намериха и оттогава нататък моите действия се намираха непрекъснато под влиянието на Нокътя. Може би те се надяват да възтържествуват, издигайки един палач до поста на самодържец, или до нещо още по-висше.