Мисля, че сега е времето да споделя онова, което ми каза учителят Малрубиус. Не мога да гарантирам за истинността на думите му, но смятам, че каза истината. Не зная нищо повече от онова, което пиша в тези редове.
Подобно на цветето, което цъфти, разхвърля семената си и увяхва, за да се появи отново от собствените си семена и да разцъфне, така и познатата ни вселена се разсейва до вакуум в безкрайното пространство, след което събира отделните си фрагменти (които поради изкривяването на пространството в края на краищата се срещат именно там, където са се зародили) и разцъфтява отново от това семе. Всеки цикъл на разцвет и упадък отбелязва една божествена година.
Както новото цвете прилича на онова, от което се е родило, така и новата вселена повтаря онази, чиито останки са послужили за началото й. Това е еднакво вярно както за големите й елементи, така и за малките. Нововъзникналите светове не се различават много от изчезналите и са населени с подобни раси. Но също както цветето се развива от лято на лято, така и всяко друго нещо прави по една малка крачка напред.
В една божествена година (наистина непостижим за разбирането ни период, макар и само една брънка в безкрайната верига) се родила раса, която толкова приличала на нашата, че учителят Малрубиус без никакво колебание я нарече човешка. Тя се разпространила в галактиките на своята вселена по същия начин, по който сме го направили и ние в далечното минало, когато Ърт е станала за известно време център или най-малкото дом и символ на една огромна империя.
Тези хора срещнали много същества на другите светове, които били разумни в една или друга степен, или най-малкото имали изгледи да станат такива. От тях те започнали да създават подобни на себе си същества, тъй като желаели да имат приятели в самотата между галактиките и съюзници там, където световете били един до друг.
Това не станало нито бързо, нито лесно. Неизброими милиарди страдали и умирали под техните управляващи ръце, оставяйки след себе си незабравими спомени за болка и кръв. Когато вселената им остаряла и галактиките се разбягали толкова далеч една от друга, че не се виждали дори като отдалечени звезди, и дори корабите оттам пристигали празни и само благодарение на древни записи, делото било завършено. Резултатът бил по-голям от всички очаквания. Онова, което възникнало, било не нова раса като Човечеството, а нещо, към което Човечеството винаги се е стремяло — обединено, състрадателно и справедливо.
Не ми казаха какво се е случило с Човечеството от онзи цикъл. Може би е продължило да съществува до края му и е загинало заедно с вселената. Може би е еволюирало в нещо, което е отвъд нашите представи. Но съществата, преобразени от него в онова, което то самото винаги е искало да бъде, избягали, като открили път към Йезод — една по-висша вселена от нашата, в която създали светове, които им подхождали.
От вече по-изгодната си позиция те се огледали напред и назад във времето и открили нас. Може би не се различаваме от расата, която ги е създала. Може би ние сме тези, които са ги създали — или пък това са сторили нашите синове или бащи. Малрубиус каза, че не знае, и аз съм склонен да повярвам, че ми е казал истината. Както и да е, сега те оформят нас — така, както са били оформяни самите те. По този начин те едновременно ни благодарят и си отмъщават.
Хиеродулите също са били открити от тях, но са били формирани по-бързо, за да им служат в тази вселена. По техни указания хиеродулите създали кораби като онзи, който ме пренесе от джунглата до морето, така че аквасторите като Малрубиус и Трискъл да могат също да им служат. Всички те са щипци, с помощта на които ни държат в ковашкия огън.
А вместо чук използват способността си да изпращат слугите си назад и напред през коридорите на времето. (Тази способност е всъщност същата, която им е позволила да избегнат смъртта на своята вселена — защото влизането в коридорите на Времето означава излизане от вселената.) И накрая, Ърт е тяхната жизнено необходима наковалня — в тази епоха ние сме принудени да се борим срещу един много по-враждебен свят, използвайки ресурсите на изтощените континенти. Тъй като това е не по-малко жестоко от начина, по който са били оформени самите те, в случая справедливостта се спазва. Появата на Новото слънце ще означава, че най-сетне началните стъпки на нашето оформяне са завършили.