На една от обраслите с трева улици намерихме мъжки сандал — износен, но не стар.
— Чувал съм, че тук се срещат разбойници — казах аз. — Това е една от причините, поради които ви помолих да дойдете. Ако бях замесен само аз, щях да се справя и сам.
Рош кимна и извади меча си.
— Няма никой — обади се Дрот. — Станал си много по-мъдър от нас, Севериън, но все пак мисля, че си свикнал доста добре с неща, които биха хвърлили в ужас обикновените хора.
Попитах го какво иска да каже.
— Ти разбра онова, което се опитваше да ни разкаже лодкарят. Четеше се по лицето ти. Освен това се уплаши, или най-малкото се разтревожи. Но не толкова, колкото се беше уплашил той в лодката си през нощта, нито пък колкото щяхме да бъдем Рош, Оуен или аз, ако се бяхме оказали там и знаехме за какво става дума. Разбойниците, за които говориш, сигурно са били тук и през нощта — нали е трябвало да следят и патрулните катери. Обзалагам се, че няма да се появят нито днес, нито още два-три дни.
Еата докосна ръката ми.
— Мислиш ли, че онова момиче… Максилиндис… е в опасност на лодката?
— В не по-голяма от опасността, която е надвиснала над теб благодарение на нея — отговорих аз. Той не разбра какво исках да кажа, но аз знаех много добре. Неговата Максилиндис не бе Текла. Неговата история не можеше да бъде еднаква с моята. Но зад лицето й и палавите й очи аз виждах въртящите се коридори на Времето. Любовта е тежък труд за палачите. Но дори да разпусна гилдията, Еата ще стане палач, както и всички мъже, отнасящи се с презрение към богатството и към убеждението, че липсата му те прави нещо по-долно от човек. И ще причинява болка поради самата си същност, независимо от собственото му желание. Беше ми жал за него, но още по-силна мъка изпитвах заради Максилиндис, момичето моряк.
Оставихме Рош, Дрот и Еата на стража и двамата с Оуен тръгнахме към къщата. Спряхме при вратата и чух меките стъпки на Доркас вътре.
— Няма да ти кажем кой си. И не можем да ти разкрием какъв ще станеш. Но ние сме твоят Самодържец и ще ти кажем какво трябва да сториш.
Не разполагах със специални думи за него, но се оказа, че и не се нуждая от тях. Оуен падна на колене, както бе направил и кастеланът.
— Доведохме със себе си палачи, за да знаеш какво може да последва в случай на неподчинение. Но сега, след като те срещнахме, се съмняваме, че присъствието им е било необходимо. В тази къща има една жена. След малко ти ще влезеш вътре. Трябва да й разкажеш историята си, както я разказа на нас, и трябва да останеш с нея и да я защитаваш, дори и да се опита да те изгони.
— Ще направя всичко по силите си, Самодържецо — отговори Оуен.
— Когато настъпи подходящото време, трябва да я убедиш да напусне този град на смъртта. А дотогава ти даваме това — извадих пистолета и му го подадох. — Струва цял товар хрисози, но докато си тук, ще ти свърши много по-добра работа от всичкото злато на света. Когато ти и жената бъдете в безопасност, ще го откупим от теб, стига да пожелаеш.
Показах му как да използва пистолета и си тръгнах.
И тъй, останах сам. Несъмнено, сред онези, които са прочели краткото описание на това твърде бурно лято, ще се намерят такива, които ще заявят, че обикновено съм бил сам. Йонас, най-добрият ми приятел, бе в собствените си очи само машина. А Доркас, която продължавам да обичам и до днес, се смята за нещо като призрак.
Аз обаче не се чувствам така. Ние сами избираме дали да бъдем самотни, когато решаваме кого да приемем за свой приятел и кого да отхвърлим. Така отшелникът в пещерата има своята компания, защото птиците и зайците — посветените, чиито думи живеят в „горските книги“, както и ветровете, които са вестителите на Несътворения, са негови приятели. А човек, който живее сред милиони други, може да остане самотен, защото има около себе си единствено врагове и жертви.
Аджиа, която бих могъл да обикна, предпочете да стане Водалус в женски облик и да приеме за свой враг всичко най-живо в човечеството. Обичах Доркас с цялото си сърце, но може би не достатъчно силно. И сега бях сам, защото станах част от нейното минало, което тя винаги бе обичала повече, отколкото мен — е, може би с изключение на първите няколко дни.