— Това е или някакъв трик, или лъжа, или грешка — промърморих сам на себе си. — Такава страна не може да съществува.
— Как може държавата да стане могъща? — отговори асцианинът с толкова тих глас, колкото бе и моят, а може би и още по-тих. — Тя ще е най-могъща, когато в нея няма конфликти. А как могат да се премахнат конфликтите? С премахването на разногласията. Но как да се пропъдят разногласията? Като се пропъдят четирите причини за тях — лъжата, глупавите дрънканици, самохвалството и думите, способни да разпалят спорове. Как да се премахнат четирите причини? Като се говори само Правилната мисъл. Тогава в държавата няма да има разногласия. Без разногласия в нея няма да има конфликти. А без конфликти тя ще е могъща, силна и сигурна.
Бях получил отговор на въпросите си. При това с лихвите.
6.
Милес, Фойла, Мелито и Халвард
През онази вечер станах жертва на страха, който от известно време се опитвах да махна от главата си. Макар и да не бях виждал никое от чудовищата, които Хетор беше донесъл отвъд звездите, откакто аз и малкият Севериън избягахме от селото на вълшебниците, не бях забравил, че той ме търси. Докато пътешествах из пущинаците или по водите на езерото Дютурна, не се страхувах особено, че може да ме настигне. Но вече не пътувах и чувствах слабостта на крайниците си — независимо от храната, която ядях, бях по-слаб дори от времето, когато гладувах в планините.
Освен това се страхувах от Аджиа даже повече, отколкото от нотюлите на Хетор, от неговите саламандри и плужеци. Познавах смелостта, ума и злонамереността й. Всяка от облечените в червено жрици от Пелерините, който се движеха между леглата, можеше съвсем спокойно да се окаже Аджиа с отровна кама в ръкава. Спах лошо. И макар да сънувах, сънищата ми бяха толкова неясни, че няма да ги споменавам тук.
Събудих се уморен. Треската, за която дори не подозирах, когато дойдох в лазарета, и от която изглеждаше, че съм се излекувал предишния ден, се върна. Усещах горещината навсякъде по себе си — струваше ми се, че горя, че дори южните ледници биха се разтопили, ако се разходя по тях. Извадих Нокътя и го притиснах към себе си, дори го лапнах за известно време. Треската отмина, но ме остави слаб и объркан.
На сутринта дойде да ме види войникът. Носеше бяла мантия, която Пелерините му бяха дали вместо доспехите му, и изглеждаше съвсем здрав. Каза ми, че се надява да го изпишат на следващия ден. Отговорих, че бих искал да му представя новите си познати от лазарета, и го попитах дали вече си спомня името си.
Той поклати глава.
— Спомням си много малко неща. Надявам се, че когато мина през подразделенията, ще се намери някой, който ме познава.
Все пак го представих. Нарекох го Милес — не можах да измисля нищо по-добро. Не знаех името на асцианина и открих, че никой не го знае, дори и Фойла. Когато го попитахме, той отвърна, че е „Верен на Групата на седемнадесетте“.
Известно време ние с Фойла, Мелито и войника разговаряхме. Мелито сякаш особено хареса войника, макар това да се дължеше може би на близостта в имената. След това войникът ми помогна да седна.
— Трябва да говоря с теб насаме — тихо ми каза той. — Казах ти, че смятам да си тръгна утре сутринта. Доколкото виждам, няма да можеш да се оправиш още няколко дни или дори седмици. Може никога повече да не се видим.
— Да се надяваме, че не си прав.
— И аз се надявам. Но ако намеря легиона си, може да ме убият, преди да се оправиш. А ако не го намеря, най-вероятно ще се запиша в друг — иначе могат да ме арестуват като дезертьор.
Той замълча. Усмихнах се.
— А аз пък мога да умра тук от треската. Не искаше да го кажеш. Нима изглеждам толкова зле, колкото бедния Мелито?
— Не, не чак толкова — поклати глава той. — Мисля, че ще се оправиш…
— Точно това пеел дроздът, когато рисът гонел заека около лавровото дърво.
Сега беше ред на войника да се усмихне.
— Прав си. Нещо такова.
— Това ли е обичайният израз по местата, където си израснал?
Усмивката му изчезна.
— Не зная. Не мога да си спомня къде е домът ми. Всъщност точно затова исках да поговорим. Помня как вървях с теб по пътя през нощта — това е единственото, което наистина си спомням, преди да дойда тук. Къде ме намери?
— В гората, на около пет-десет левги оттук. Помниш ли какво ти разказвах за Нокътя, докато вървяхме?