Той поклати глава.
— Май споменаваше нещо такова, но не помня какво точно.
— Какво помниш? Разкажи ми всичко и аз ще ти кажа онова, което зная и за което се досещам.
— Помня как вървях с теб. Пълна тъмнина… падах, а може би летях през нея. Виждах собственото си лице, умножаващо се отново и отново. Някакво момиче с коса като червено злато и огромни очи.
— Красавица ли беше?
— Най-красивата на света.
Повиших глас и попитах дали някой може да ни услужи с огледало. Фойла измъкна едно изпод леглото си и аз го приближих към войника.
— Това ли е лицето?
Той се поколеба.
— Май да.
— Сини очи?
— Не съм много сигурен.
Върнах огледалото на Фойла.
— Ще повторя онова, което ти казах на пътя, но бих искал да намерим някое по-закътано място. Преди известно време в ръцете ми се оказа един талисман. Стана по съвсем невинен начин, но не ми принадлежи. Много е ценен. Понякога — невинаги, само понякога — има способността да лекува болни и дори да възкресява мъртъвци. Преди два дни пътувах на север и се натъкнах на тялото на един мъртъв войник. Стана в гората, далеч от пътя. Беше мъртъв от по-малко от ден. Бих казал, че смъртта го е застигнала някъде през нощта. Бях много гладен, разкъсах ремъците на раницата му и изядох повечето храна, която бе носил. После се почувствах виновен от постъпката си, извадих талисмана и се опитах да го съживя. Често преди това подобни опити бяха неуспешни и този път отначало помислих, че пак няма да излезе нищо. Но стана обратното, макар че той се върна към живота бавно и дълго време сякаш не знаеше къде се намира и какво е станало с него.
— И този войник съм бил аз?
Кимнах и го погледнах в откритите му сини очи.
— Мога ли да видя талисмана?
Извадих го и го поставих в дланта си. Той го взе, огледа го внимателно от двете страни и опита острието му на палеца си.
— Не ми прилича на магически.
— Не съм сигурен, че думата „магически“ изобщо му подхожда. Срещал съм магьосници, но нищо от онова, което правят те, не напомня за талисмана или за начина, по който действа. Понякога излъчва светлина — сега е много слаба и надали ще я забележиш.
— Не я виждам. И по него няма никакви надписи.
— Имаш предвид заклинания или молитви. Не, никога не съм забелязвал такива, а е с мен от доста време. Всъщност не зная много за него, освен че от време на време действа. Но мисля, че той е от онези неща, с помощта на които се правят заклинания и молитви, а не е техен продукт.
— Казваш, че не ти принадлежи.
Отново кимнах.
— Принадлежи на тукашните жрици. На Пелерините.
— Но ти току-що пристигна тук. Преди две вечери, заедно с мен.
— Търсех ги, за да им го върна. Бил им е отнет — не от мен — преди известно време в Несус.
— И ще им го върнеш? — Той ме погледна, сякаш се съмняваше.
— Да.
Той се изправи и приглади робата си с ръце.
— Не ми вярваш, нали? — Попитах го. — Не вярваш на нито една моя дума.
— Когато дойдох, ти ме представи на съседите си, с които си разговарял, докато си лежал. — Говореше бавно, сякаш подбираше всяка дума. — Естествено, аз също се запознах с хората, при които ме сложиха. Там има един, който е ранен наистина лошо. Почти момче, младок от някакво малко селце далеч оттук. През цялото време седи на леглото си и гледа пода.
— Носталгия?
Войникът поклати глава.
— Имал е енергийно оръжие. Корсек — така ми казаха. Да ти е познато?
— Не много.
— Изстрелват един лъч право напред и в същото време — два други, малко вляво и малко вдясно. Обхватът им не е голям, но казват, че били много подходящи при масови атаки. Нищо чудно.
Той се огледа да види дали някой не ни подслушва, но за чест на лазарета, всеки разговор, който не е предназначен лично за теб, се игнорира. Ако не беше така, пациентите скоро биха се хванали за гушите.
— Неговата стотна е била подложена на такава атака. Повечето не издържали и побягнали. Той останал, но не успели да се доберат до него. Един друг ми разказа, че пред момчето се образували три стени трупове. Покосявал ги, а асцианите се катерели по телата и скачали отгоре му. Тогава той отстъпвал малко и започвал да издига следващата стена.
— Сигурно е получил медал или повишение — казах аз. Не зная дали треската се завръщаше, или беше просто горещо, но чувствах, че съм потен и се задъхвам.