Никой не проговори и решението бе взето.
Измина една година. От мъглите се появи кораб от Еребус и два други кораба за кожи, моржова кост и солена риба. Дядо умря, сестра ми Фауста роди момиче. След жътвата чичовците ми излизаха на риболов с другите мъже.
Когато на юг идва пролет, още не е време за сеитба, защото често се случват мразовити нощи. Но когато хората виждат, че дните набъбват бързо, започват да издирват колониите тюлени. Те са по скалите далеч от брега, където е мъгливо, и макар че растат, дните са все още къси. Често се случва да умират не тюлените, а хората.
Така стана и с чичо ми Анскар и чичо Гундулф се върна сам в лодката.
Трябва да знаете, че когато нашите мъже излизат в морето — за тюлени, за риба или за нещо друго — те винаги се завързват към лодките си. Въжето се прави от моржова кожа и е достатъчно дълго, за да позволява на човек да се движи свободно в лодката, но само толкова. Морската вода е много студена и бързо убива всеки, който падне в нея, но нашите хора се обличат в дрехи, съшити от тюленови кожи, и често партньорът ти може да те измъкне от водата и така да ти спаси живота.
Ето какво разказа чичо Гундулф. Излезли далеч навътре в търсене на колония, до която другите още не били стигнали, когато Анскар видял голям мъжки тюлен да плува в морето. Хвърлил харпуна си и когато тюленът се гмурнал, примката на харпуна се оплела в крака на Анскар и тюленът го отнесъл в морето. Гундулф се опитал да го измъкне — беше много силен мъж. Но той дърпал в едната посока, а тюленът — в другата, и въжето на харпуна, което било завързано за основата на мачтата, преобърнало лодката. Гундулф успял да се покатери на лодката и срязал въжето на харпуна с ножа си. Когато лодката отново се обърнала в нормално положение, той се опитал да издърпа Анскар, но осигурителното му въже се било скъсало. Той показа оръфания му край. Чичо Анскар бил мъртъв.
В моя край жените умират на сушата, а мъжете — в морето, затова наричаме гробовете „женски лодки“. Когато някой мъж умре като чичо Анскар, се разпъва кожа, изрисува се и се окачва в къщата, където се събират мъжете, за да си говорят. Не се сваля, докато има хора, които да помнят кой е почетеният. Такава кожа бе приготвена и за Анскар и художниците се заловиха за работа.
Едно слънчево утро, когато двамата с баща ми приготвяхме инструментите за новата сеитба — много добре го помня! — в селото дотичаха някакви деца, пратени да събират птичи яйца. Казаха, че на камъните на южния залив лежи тюлен. Всеки знае, че тюлените никога не излизат на суша там, където живеят хора. Но понякога се случва тюлен да умре в морето или да бъде ранен. Така и помислихме и двамата с баща ми и заедно с мнозина други изтичахме на брега — тюленът е на първия, който го прониже с оръжието си.
Бях най-пъргав от всички и носех вила. Подобно нещо не е лесно за мятане, но неколцина млади мъже бяха по петите ми и затова когато се намирах на стотина крачки от тюлена, аз я хвърлих. Тя полетя право към тюлена и се заби в гърба му. И стана нещо, което не искам да видя никога повече. Тежестта на дългата дръжка на вилата обърна тюлена и…
И видях лицето на чичо Анскар, запазено в студената солена вода. В брадата му се бяха оплели тъмнозелени водорасли, а осигурителното въже от моржова кожа бе прерязано само на педя от тялото му.
Чичо Гундулф не го видя, тъй като беше отишъл на големия остров. Баща ми вдигна Анскар. Аз му помагах. Отнесохме го в дома на Гундулф. Поставихме края на въжето на гърдите му, така че Гундулф да го види, и заедно с няколко други мъже от Ледник седнахме и зачакахме.
Когато видя тялото на брат си, Гундулф изкрещя. Не приличаше на женски писък — по-скоро рев на тюлен самец, който заплашва другите мъжкари в стадото. И избяга в тъмното. Поставихме стража при лодките и започнахме да го търсим из целия остров. Духовете на далечния юг светеха със светлините си цяла нощ и знаехме, че Анскар го търси заедно с нас. Светлините станаха особено ярки, преди да избледнеят, и тогава открихме Гундулф сред скалите на нос Радбост.
Халвард замълча. Всъщност мълчанието се бе възцарило навсякъде. Всички болни наоколо слушаха разказа.
— Убихте ли го? — попита Мелито.
— Не. В старите времена би станало точно тъй, но това е лошо. Сега за убийството отмъщава законът на континента, и така е по-добре. Завързахме го за ръцете и краката, оставихме го да лежи в къщата си и аз го пазех, докато по-възрастните подготвяха лодките. Той ми каза, че обичал една жена от големия остров. Никога не съм я виждал, но той ми каза, че името й било Ненок и че била хубава и по-млада от него, но никой мъж не я искал, защото родила дете от мъж, който умрял предишната зима. Казал на Анскар в лодката, че ще доведе Ненок в дома си, а Анскар го нарекъл клетвопрестъпник. Чичо Гундулф беше силен. Хванал Анскар и го изхвърлил от лодката, след което омотал въжето му около ръцете си и го скъсал, както правят жените, когато свършат с шиенето.