— Текла — промърмори той. — Чух Текла. Казват, че е мъртва. Това да не са гласове от оня свят?
— Сега ги няма — казах му. — Беше болен, но скоро ще се оправиш.
Вдигнах Нокътя над главата си и се опитах да съсредоточа мислите си върху Мелито и Фойла, както и върху Емилиан… върху всички болни в лазарета. Нокътя проблесна и помръкна.
9.
Разказът на Мелито. Петелът, ангелът и орелът
Не много отдавна и недалеч от мястото, където съм роден, имало една чудесна ферма. Била особено известна с птиците си — ята бели като сняг патици, гъски с размерите на лебеди и толкова тлъсти, че едва можели да ходят, и пилета с разноцветни пера като папагали. Селянинът, построил тази ферма, имал доста странни представи за селското стопанство, но така преуспял, че малцина от здравомислещите му съседи биха намерили кураж да му кажат, че е глупак.
Една от тези смахнати идеи се отнасяла до отглеждането на пилета. Всеки знае, че когато се излюпят петлета, те трябва да се скопят. За всички кокошки е достатъчен само един петел, а ако са два, ще се бият.
Но онзи селянин си спестил цялото това главоболие. „Нека си растат — казал той. — Нека се бият. Ще ти кажа нещо, съседе. Най-добрият и най-силният петел ще победи и той ще остави най-многочислено потомство, което ще изпълни двора ми. И освен това пиленцата му ще са най-здравите и най-малко ще боледуват — когато твоите измрат, можеш да се обърнеш към мен и ще ти продам отбрана стока по мои цени. Що се касае до победените петли, аз и семейството ми ще ги изядем. Нито един скопен петел не е вкусен като петела, който се е бил до смърт. Също както най-доброто телешко е от бик, умрял на арената, а най-доброто еленово месо — от самец, преследван цял ден от хрътки. Освен това яденето на скопени петли убива мъжката сила.“
Този странен селянин смятал също за свой дълг да избира за храна винаги най-лошата птица. „Нечестиво е да се колят най-добрите птици. Те трябва да се оставят да процъфтяват под взора на Всесъздателя, който е създал петлите и кокошките, също както и мъжете и жените.“ Може би защото наистина вярвал в това, птиците му били толкова хубави, че понякога изглеждало, че сред тях не може да се избере нито една лоша.
От всичко, което разказах дотук, е ясно, че петелът в двора бил прекрасен. Бил млад, силен и смел. Опашката му била красива като опашката на фазан, а гребенът му без съмнение — също, макар и да бил пострадал в многобройните ужасни схватки, които му осигурили положението. Гърдите му били аленочервени — също като робите на Пелерините, — но гъските шушукали, че били бели, преди да се обагрят от собствената му кръв. Крилете му били толкова силни, че летял по-добре и от белите патици, шпорите му били по-дълги от средния пръст на човек, а клюнът му — остър като меча ми.
Този прекрасен петел имал хиляди кокошки, но най-скъпа на сърцето му била една — красива като него, с благороден произход и призната кралица на кокошките на левги наоколо. Колко гордо само крачели между ъгъла на обора и езерцето на патиците! Не можете да се надявате да видите нищо по-красиво, дори да видите самия Самодържец да показва фаворитката си при Кладенеца на орхидеите — още повече, чувам, самият Самодържец бил евнух.
За щастливата двойка всичко вървяло по мед и масло, докато една нощ петелът не се събудил от ужасна врява. В кокошарника се вмъкнал огромен бухал и се хвърлил към кокошките, сякаш си избирал вечерята. Разбира се, спрял се върху любимката на петела. Сграбчил я с ноктите си и разперил широките си безшумни криле, за да отлети. Бухалите виждат много добре в тъмното и затова трябва да е видял как петелът се втурва към него като някаква перната фурия. Някой да е виждал изненадан бухал? Но точно, изненадан бил онази нощ бухалът в кокошарника. Петелът въртял шпори по-бързо, отколкото професионалният танцьор движи краката си, а клюнът му блъскал кръглите блестящи очи на бухала, както кълвач удря по стеблото на дърво. Бухалът пуснал кокошката, излетял от кокошарника и никога повече не се появил.
Несъмнено петелът имал право да се гордее, но се възгордял прекалено много. След като победил бухал в тъмното, той си въобразил, че е в състояние да победи всяка птица при всякакви обстоятелства. Започнал да говори, че ще спаси жертвите на ястребите и ще даде урок на тераторниса — най-голямата и страховита птица. Ако се бе обградил с мъдри съветници, с лама и свиня например, които помагат на повечето принцове да си вършат делата, сигурен съм, че екстравагантностите му бързо, но любезно са щели да бъдат прекратени. За съжаление такива съветници нямало. Петелът слушал само кокошките си, които били луди по него, и патиците и гъските, които си давали сметка, че покрай съседа си по двор и те намазват по нещо от славата му. Накрая настъпил денят, който винаги настъпва в подобни ситуации — петелът прекалил.