Било на разсъмване — най-опасното време за онези, които вършат нередности. Петелът полетял нагоре и нагоре, докато не му се сторило, че ще пробие самото небе, и накрая, в апогея на полета си, кацнал на ветропоказателя на обора — най-високото място в цялата ферма. И когато слънцето прогонило сенките със своите пурпурни и златни лъчи, той изкукуригал високо и ясно, че е господар на всички пернати същества. Ако го бил изкрещял само седем пъти, можело и да му се размине — нали седем е щастливо число. Но той не можел да се задоволи само с толкова. Изкрещял го за осми път и скочил долу.
Още не бил успял да кацне обаче, когато точно над него, високо в небето, станало нещо странно. Сякаш стотици слънчеви лъчи се сплели в едно, както става, когато котенце се оплита в кълбо вълна и се търкаля с него, както жената меси тесто. От това кълбо светлина се появили крака, ръце, глава и криле, и нещото се спуснало в двора. Това бил ангел с криле в червено, синьо, зелено и златно, и макар да не изглеждал по-голям от петела, когато той погледнал в очите му, веднага разбрал, че вътрешно е много по-малък от него.
„Чуй сега справедливото решение — казал ангелът. — Ти твърдиш, че нито едно пернато същество не може да се изправи срещу теб. Ето ме мен, аз съм също пернат. Оставил съм всички могъщи оръжия на армията на светлината. Ще се бием само ние двамата.“
Тогава петелът разперил криле и се поклонил толкова ниско, че раздърпаният му гребен докоснал праха. „До края на дните си ще се гордея с честта, че към мен е отправено такова предизвикателство, пред каквото не се е изправяла никоя друга птица — казал той. — Но за мое дълбоко съжаление трябва да заявя, че не мога да приема, и то поради три причини. Първата е, че макар и да имаш пера по крилете си, аз няма да се бия срещу тях, а срещу главата и гърдите ти. Така ти не си пернато създание, с което да се сражавам.“
Ангелът затворил очи, докоснал с ръце тялото си, и когато ги вдигнал, косата му се превърнала в пера, по-ярки и от перата на най-красивото канарче, а ленът на робата му — в пера, по-бели от перата на най-расовия гълъб.
„Второ — продължил петелът, без изобщо да се смути — ти, както току-що съвсем ясно показа, притежаваш силата да се преобразяваш и по време на боя може да решиш да се превърнеш в същество без пера — например в голяма змия. Така че ако се изправя срещу теб, нищо не ми гарантира честен двубой.“
Тогава ангелът разтворил гърдите си и като показал на насъбралата се публика всички свои качества, извадил способността си да сменя облика си. Предал я на най-дебелия гъсок да я държи по време на двубоя и гъсокът моментално се преобразил — превърнал се в сив морски гъсок от онези, които прелитат от полюс до полюс. Но не излетял, а запазил способността на ангела в безопасност.
„Трето — безразсъдно продължил петелът, — ти несъмнено си служител на Всесъздателя и като такъв твое задължение е да се застъпваш за правото. Ако се бия с теб, както ме молиш, ще извърша смъртно престъпление срещу единствения владетел, който почитат храбрите птици.“
„Добре — казал ангелът. — Предполагам, че си мислиш, че си се измъкнал. Но в действителност ти сам проправи пътя към собствената си смърт с доводите си. А аз смятах само малко да ти изкълча крилете и да ти оскубя опашката.“ И ангелът вдигнал глава и надал странен, див крясък. На мига в небето се появил орел и се спуснал като мълния в двора.
Били са из целия двор, и до езерцето на патиците, и на пасището, и отново в двора, защото орелът бил много силен, а петелът — бърз и смел. До една от стените на обора имало стара каруца със счупено колело. Орелът не можел да стигне под нея и там петелът намерил убежище, за да поотдъхне на сянка, преди да се изправи за последен път срещу противника. Но петелът кървял толкова силно, че преди орела (окървавен почти колкото него) да успее да стигне до него, се спънал, паднал, опитал се да стане и паднал пак.
„Бяхте свидетели как справедливостта възтържествува — обърнал се ангелът към насъбралите се птици. — Не се възгордявайте! Не се хвалете, защото възмездието няма да закъснее. Ето го как лежи, бит и унищожен, жертва не на орела, а на собствената си горделивост.“