Тогава петелът, когото всички вече смятали за мъртъв, вдигнал глава. „Ти несъмнено си много мъдър, ангеле — казал той. — Но нищо не знаеш за петлите. Един петел не е победен, докато не обърне опашката си и не покаже белите пера, които растат под нея. Моята сила, която събрах в полети, тичане и многобройни битки, ме напусна. Но не и духът ми, който съм получил направо от ръката на Всесъздателя, твоя господар. Ореле, аз не искам милост от теб. Ела и ме убий. Но ако държиш на честта си, никога не казвай, че си ме победил.“
Като чули думите на петела, орелът и ангелът се спогледали. „Всесъздателят е безкрайно далеч от нас — казал ангелът. — Дори от мен самия, а аз летя много по-нависоко от теб. Само се досещам за желанията му — никой не би могъл да направи друго.“
И отново отворил гръдта си и си върнал способността да се преобразява. След това двамата с орела отлетели, а не след дълго гъсокът ги последвал. Това е краят на историята.
Докато говореше, Мелито лежеше по гръб и гледаше над разпънатия отгоре му брезент. Имах чувството, че е прекалено слаб, за да може дори да се повдигне на лакът. Останалите го бяха изслушали също толкова тихо, колкото и Халвард.
— Чудесен разказ — най-накрая казах аз. — Ще ми е много трудно да отсъдя между двамата. Ако ти, Халвард и Фойла не възразявате, бих искал да ми дадете малко време да помисля.
— Недей да отсъждаш. — Фойла седеше със свити крака, опряла брадичка в коленете си. — Състезанието още не е приключило.
Всички се обърнаха към нея.
— Утре ще обясня — каза тя. — Просто не избирай, Севериън. Какво мислите за тази история?
— Ще ти кажа — измърмори Халвард. — Мисля, че Мелито е умен по начина, по който твърдеше, че съм умен аз. Не е толкова добър като мен, не е толкова силен, и затова се опитва да предизвика женското състрадание. Хитър план, малък петльо.
— Това е най-лошата история, която зная. — Гласът на Мелито изглеждаше по-слаб, отколкото докато разказваше за битката между птиците.
— Най-лошата ли? — повторих аз. Всички бяха удивени.
— Да, най-лошата. Това е една глупава приказка, която разказваме на малчуганите, които не познават нищо друго, освен праха, селските животни и небето над главите си. Личи си по всяка думичка в нея.
— Да не би да не искаш да победиш, Мелито? — попита Халвард.
— Разбира се, че искам. Ти не обичаш Фойла колкото мен. Бих умрял, за да я имам, но по-скоро бих предпочел да умра, вместо да я разочаровам. Ако историята, която току-що разказах, спечели, тогава никога няма да я разочаровам — поне не и с разказите си. Зная още хиляди други, които са по-добри.
Халвард стана, приближи до леглото ми и седна на него, както бе направил предишния ден. Спуснах крака на пода и седнах до него.
— Онова, което говори Мелито, е много умно — каза ми той. — Всичко, което казва, е умно. Но все пак ти трябва да съдиш по историите, които разказахме, а не по онези, които знаем, но сме премълчали. Аз също зная много други истории. Зимните нощи при нас са най-дългите в Общността.
— Казах, че по поръчка на Фойла, която бе предложила състезанието и бе неговата награда, засега изобщо няма да взимам решение.
— Всички, които говорят Правилната мисъл, говорят добре — обади се асцианинът. — В какво е тогава превъзходството на едни ученици пред други? В умението да се говори. Умните ученици казват Правилната мисъл умно. Слушателят разбира по интонацията им, че те разбират. Така Правилната мисъл може, подобно на огън, да се предаде от един на друг.
Никой не бе подозирал, че асцианинът също е слушал. Затова малко се стреснахме, когато заговори.
— Иска да каже, че не трябва да се съди по съдържанието на историите, а по начина, по който са разказани — каза Фойла. — Не съм сигурна, че споделям мнението му, но все пак в това има нещо.
— Аз пък не го споделям — изръмжа Халвард. — Слушателите бързо се уморяват от триковете на разказвача. Най-простият разказ е и най-добрият.
Останалите също се включиха в спора и още дълго разговаряхме за това и за петела.
10.
Ава
Докато бях болен, не обръщах много внимание на хората, които ни носеха храна, макар че като се замисля, мога да си ги спомня съвсем ясно — както и всичко останало. Понякога бяха Пелерини — като онази, с която разговарях предишната нощ. Друг път идваха робите с бръснатите глави или послушници в кафяви дрехи. Вечерта, когато Мелито разказа историята си, вечерята ни донесе послушница, която не бях виждал дотогава — стройно момиче със сиви очи. Станах и й помогнах да разнесе чиниите.