— Мислиш ли, че е подобни ограничения в ордена са правилни? — попитах я аз. — Вие служите на Помирителя. Той да не би да е питал възкресените дали са армигери или ликуващи?
Тя се усмихна отново.
— Този въпрос многократно е бил обсъждан в ордена. Но има и други ордени, които са отворени за оптиматите и за по-низшите съсловия. Като оставаме такива, каквито сме, ние имаме големи приходи, които да използваме за делата си, а също така и голямо влияние. Ако се грижехме само за определен тип хора, тогава щях да кажа, че си прав. Но ние не правим така. Когато можем, помагаме дори на животните. Конекса Епихарис казваше, че трябва да спрем до насекомите, но после видяла как една от нас — послушничка, искам да кажа — се опитвала да изправи крилото на една пеперуда.
— А не те ли безпокои фактът, че тези войници са правили всичко възможно, за да убиват асциани?
Отговорът й бе коренно различен от всичко, което очаквах.
— Асцианите не са хора.
— Нали ти казах, че съседът ми е асцианин. Доколкото виждам, вие се грижите за него по същия начин, по който и за нас.
— А аз ти казах, че когато можем, помагаме и на животни. Не ти ли е известно, че хората са в състояние да изгубят човешкото в себе си?
— Имаш предвид зоантропите. Срещал съм такива.
— Да, именно тях. Те преднамерено са се отказали от човешкото в себе си. Има и други, при които това е станало неволно, често дори когато си мислят, че се усъвършенстват и се издигат до някакво по-висше състояние от онова, в което са се родили. А трети, подобно на асцианите, просто са били лишени от човешката си същност.
Помислих си за Баландерс — как падаше от стената на замъка си във водите на Дютурна.
— Но, разбира се, тези… неща заслужават съчувствието ни.
— Животните заслужават съчувствието ни. Затова и орденът се грижи за тях. Но не е убийство, когато човек убие животно.
Седнах и хванах ръката й. Едва сдържах възбудата си.
— Мислиш ли, че ако нещо — да кажем, ръката на Помирителя, — може да изцери човешко същество, то няма да успее да направи същото и за някой, който не е човек?
— Имаш предвид Нокътя. Затвори си устата, ако обичаш — караш ме да се смея, като говориш такива неща. А не ни е позволено да се смеем пред външни хора.
— Значи знаеш!
— Твоята болногледачка ми разказа. Заяви, че си луд, но мил и че не вярва, че си способен да нараниш някого. Тогава я разпитах и тя ми разказа, че Нокътя уж е у теб и че понякога можеш да лекуваш болните и дори да възкресяваш мъртъвци.
— И ти ли вярваш, че съм луд?
Без да престава да се усмихва, тя кимна.
— Но защо? Няма значение какво ти е казала Пелерината. Да съм казал нещо, което да те кара да мислиш, че съм луд?
— Може би е в чара ти. Ти изобщо нищо не каза. Или поне не много. Но ти не си един човек.
И млъкна. Може би ме чакаше да отрека, но и аз мълчах.
— Има нещо в лицето ти и в начина, по който се движиш… знаеш ли, че аз всъщност дори не знам името ти? Тя така и не ми го каза.
— Севериън.
— Аз съм Ава. Севериън е от двойните имена, нали? Севериън и Севера. Имаш ли сестра?
— Не зная. И да имам, тя е вещица.
Ава пропусна това покрай ушите си.
— Говоря за твоето друго аз. Тя има ли си име?
— Значи знаеш, че е жена.
— Да. Докато разнасях храната, за миг си помислих, че някоя от сестрите ликуващи е дошла да ми помага. Огледах се и видях теб. Отначало сякаш бе само когато те виждах с крайчеца на окото си, но понякога и сега, докато седим тук, я забелязвам дори когато гледам право в теб. Понякога, като извръщаш поглед, като че ли изчезваш и вместо теб се появява висока бледа жена, която сякаш ползва лицето ти. Само не ми казвай, моля те, че съм прекалила с постенето. Всички ми казват така, но не е вярно. Пък дори и да е вярно, не се отнася за този случай.
— Казва се Текла. Нали помниш какво каза преди малко за загубата на човешки облик? Да не би да намекваше за нея?
— Не. — Ава поклати глава. — Но исках да те питам нещо. Има още един пациент като теб. Чух, че сте дошли заедно.
— Имаш предвид Милес. Не, между моя и неговия случай няма нищо общо. Няма да ти разказвам за него. Би трябвало да го направи само той и никой друг. Мога обаче да ти разкажа за себе си. Чувала ли си за трупоядците?