— Нека има чиста вода за онези, които се трудят. Нека ги чака топла храна и чисто легло.
— „Върнал се във фермата, уморен и гладен след дългия път.“
— Никой не трябва да получава повече от сто удара.
— „Пак го пребили.“
— Винаги зад нещо се намира нещо друго. Така дървото е зад птицата, камъкът е под земята, слънцето е зад Ърт. Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.
— „Честният човек не се предал. Отново напуснал фермата и отишъл в столицата.“
— Могат ли да се изслушат всички просители? Не, защото всички крещят едновременно. Кой тогава ще бъде чут — може би онзи, който крещи най-силно? Не, защото всички крещят силно. Ще бъдат чути онези, които крещят най-дълго, и те ще получат правосъдие.
— „Когато стигнал столицата, той се установил пред самата врата на Групата на седемнадесетте и молел всеки, който минавал покрай него, да го изслуша. След много време го пуснали в двореца, където онези, които имали власт, изслушали със съчувствие оплакването му.“
— Така казва Групата на седемнадесетте — вземете всичко на онези, които крадат, тъй като те нямат нищо, което да е тяхна собственост.
— „Казали му да се върне във фермата и от тяхно име да нареди на лошите хора да се махнат.“
— Както доброто дете слуша майка си, така и гражданинът трябва да слуша Групата на седемнадесетте.
— „Той направил точно както му поръчали.“
— Какво представлява глупавото говорене? Вятър. Влиза в ушите и излиза през устата. Никой не трябва да получава повече от сто удара.
— „Подиграли му се и отново го пребили.“
— Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.
— „Честният човек не се предал. За трети път отишъл в столицата.“
— Гражданинът отдава на народа онова, което е дължимо на народа. А какво е дължимо на народа? Всичко.
— „Бил много уморен. Дрехите му се превърнали в дрипи и обувките му се изпокъсали. Нямал нито храна, нито какво да продаде.“
— По-добре да си честен, отколкото добър, но само добрият съдия може да бъде справедлив. Нека онези, които не могат да са справедливи, да бъдат добри.
— „В столицата той живеел от просия.“
Тук не можах да се стърпя и ги прекъснах. Казах на Фойла, че начинът, по който успява да разбере и преведе всеки цитат на асцианина, е великолепен, но не разбирам как го прави — откъде знае например, че фразата за добротата и справедливостта означава, че героят на разказа е станал просяк.
— Ами да предположим, че някой друг — Мелито например — разказва нещо и в определен момент от разказа си протяга ръка и започва да моли за милостиня. Би разбрал какво означава това, нали?
Съгласих се.
— Тук е същото. Понякога попадаме на асциански войници, които са прекалено гладни или болни, за да продължат с останалите, и след като разберат, че няма да ги убием, казват точно тази фраза за справедливостта и добротата. Това са думите, които използват просяците в Асция:
— Ще бъдат чути онези, които крещят най-дълго, и те ще получат правосъдие.
— „Този път трябвало да чака много дълго, преди да го пуснат в двореца, но накрая го приели и изслушали каквото имал да каже.“
— Онези, които не служат на народа, ще служат на народа.
— „Казали му, че ще пратят лошите хора в затвора.“
— Нека има чиста вода за онези, които се трудят. Нека ги чака топла храна и чисто легло.
— „Той се върнал у дома.“
— Никой не трябва да получава повече от сто удара.
— „Отново го пребили.“
— Нека зад нашите усилия се намерят нашите усилия.
— „Но той отново не се предал. За пореден път тръгнал към столицата да се оплаче.“
— Онези, които се борят за народа, се борят с хиляда сърца. Онези, които се борят срещу него, нямат сърца.
— „Сега лошите хора се уплашили.“
— Никой не трябва да се противопоставя на решенията на Групата на седемнадесетте.
— „Казали си: той отива в двореца отново и отново и сигурно всеки път казва на управляващите, че не се подчиняваме на заповедите им. Сигурно този път те ще изпратят войници, които да ни убият.“
— Ако са ранени в гърбовете, кой ще спре кръвта им?
— „Лошите хора избягали.“
— Къде са онези, които в отдавна отминалите времена са се противопоставяли на решенията на Групата на седемнадесетте?
— „Никой никога повече не ги видял.“