Изчаках го да довърши.
— Мисля, че прилича на робския. Аз самият никога не съм бил войник, но съм говорил с доста войници.
— Толкова нещастен ли е животът ти? Стори ми се, че Пелерините са добри господарки. Да не би да те бият?
Той се усмихна и обърна гърба си към мен.
— Бил си ликтор. Какво ще кажеш за белезите ми?
На слабата светлина едва ги различавах. Прокарах пръст по тях.
— Само че са много стари и са от камшик.
— Сдобих се с тях, когато бях на дванадесет. Сега съм почти на петдесет. Направи го мъж в черни дрехи като твоите. Дълго ли си бил ликтор?
— Не.
— Значи не знаеш много за задълженията.
— Достатъчно, за да си върша работата.
— И това е всичко? Мъжът, който ме нашиба с камшика, ми каза, че е от гилдията на палачите. Помислих си, че си чувал за тях.
— Да.
— Наистина ли съществуват? Някои твърдят, че са изчезнали много отдавна, но не и онзи мъж.
— Доколкото зная, все още съществуват. Можеш ли да си спомниш името на палача?
— Нарече се калфа Палемон… А, ти го познаваш!
— Да. Известно време беше мой учител. Сега е много стар.
— Значи все още е жив? Ще го видиш ли някога пак?
— Едва ли.
— Бих искал да се срещна с него. Може би някога ще успея. В края на краищата, всичко е в ръцете на Несътворения. Вие младите живеете луд живот — аз също, когато бях на твоята възраст. Но знаеш ли, че именно той придава форма на всичко, което правим?
— Може би.
— Така е, повярвай ми. Видял съм много повече от теб. Така че може да е писано никога да не видя отново калфа Палемон, а ти да си се озовал тук като мой вестител.
И точно когато очаквах да съобщи посланието си, той замълча. Болните, които слушаха с такова внимание разказа на асцианина, сега разговаряха помежду си. Някъде в купчината мръсни чинии, събирани от един възрастен роб, една чиния се изплъзна с тихо дрънчене.
— Какво знаеш за законите за робство? — запита ме най-накрая той. — Искам да кажа, как е възможно по законен начин мъж или жена да стане роб?
— Почти не съм запознат. Но един мой приятел (помислих си за зеления човек) беше наричан роб, а беше само чужденец неудачник, заловен от безскрупулни хора. Зная, че това не бе законно.
Той кимна в знак на съгласие.
— Тъмнокож ли беше?
— Може да се каже така.
— В миналото, поне така съм чувал, робството се е определяло според цвета на кожата. Колкото по-тъмна е тя, толкова повече роб е човекът. Зная, че не е за вярване. Но в ордена имахме една наставница, която беше много веща в историята. Тя ми го каза. Беше жена, на която можеш да се довериш.
— Несъмнено е започнало от това, че робите са почернявали от работата на открито — предположих аз. — Много от обичаите в миналото ни се струват странни приумици.
При тези думи той малко се ядоса.
— Повярвай ми, млади момко, живял съм в старите времена, живея и днес и зная много по-добре от теб как стоят нещата.
— Така казваше и учителят Палемон.
Както и се надявах, това го накара да се върне към първоначалните си мисли.
— Има само три начина, по които човек може да стане роб — каза той. — Макар че при жените е малко по-различно поради брака и разни подобни работи. Ако един мъж е доведен — като роб — в Общността от друга страна, той си остава роб и господарят му, който го е довел, може да го продаде, ако иска. Това е единият начин. Военнопленниците — като този асцианин — са роби на Самодържеца, Господаря на господарите и Роб на робите. Ако пожелае, Самодържецът може да го продаде. Той често прави така и тъй като повечето асциани не стават за нищо друго, освен за най-черната работа, често ще ги срещнеш като гребци по реките. Това е вторият начин.
Той замълча и добави:
— Третият е човек сам да се продаде на някого, защото свободният човек е господар на собственото си тяло и оттам — роб на самия себе си.
— Робите рядко биват бити от палачи — отбелязах аз. — А и защо да се прави, след като това могат да направят и собствените им господари?
— По онова време не бях роб. Точно затова исках да питам Палемон. Бях просто младеж, хванат в кражба. Калфа Палемон дойде да поговори с мен на сутринта, когато щях да получа наказанието си. Помислих си, че това е много мило от негова страна, макар че именно тогава той ми каза, че е от гилдията на палачите.