— Ако можем, винаги се стараем да подготвим клиентите си — казах аз.
— Посъветва ме да не се опитвам да сдържам виковете си — каза ми, че не боляло толкова, ако изкрещяваш точно в мига, когато те удря камшикът. Обеща ми, че няма да ми нанесе нито един удар повече от определения от съдията, така че ако искам, мога да ги броя и така да знам колко са точно. Каза още, че няма да ме удря по-силно от необходимото — ще разсече кожата ми, но няма да ми счупи нито една кост.
Кимнах.
— Помолих го за една услуга и той ми каза, че ако може, ще я направи. Поисках да дойде и да поговорим отново след бичуването. Отговори ми, че ще се постарае да дойде, след като се възстановя поне малко. Тогава дойде един монах да прочете молитвата. После ме завързаха на един стълб с ръце над главата. Присъдата бе закачена отгоре. Може би ти самият си го правил.
— Доста често — казах аз.
— Едва ли моят случай е бил по-специален. Останаха ми белези, но, както сам каза, те са избледнели. Виждал съм хора с много по-страшни белези. Надзирателите ме довлякоха до килията ми, но мисля, че бях в състояние да ходя и сам. Не болеше толкова, колкото ако ти отрежат крак или ръка. Тук неведнъж съм помагал на хирурзите.
— Слаб ли беше тогава?
— Много. Ребрата ми се четяха.
— Значи си имал преимущество. Камшикът се врязва много дълбоко в гърба на дебелия човек и от него тече кръв като от заклано прасе. Хората казват, че търговците не ги наказват достатъчно заради удрянето в кантара и подобни измами, но онези, които го казват, не подозират какви мъки изпитват, когато ги бичуват.
Винок кимна.
— На следващия ден се чувствах почти толкова силен, колкото обикновено. Калфа Палемон дойде, както беше обещал. Разказах му за себе си — как живея — и го попитах за него самия. Сигурно ти е чудно, че съм разговарял с човека, който ме е бичувал?
— Не. Често съм слушал за подобни случаи.
— Той ми разказа, че се е провинил пред гилдията. Не каза в какво точно, но за известно време бил пратен в изгнание. Разказа ми за това какво е чувствал и колко самотен е бил. Как се е опитвал да повдигне духа си с мисли за това как живеят останалите хора, които не принадлежали към никоя гилдия. Но бързо започвал да ги съжалява, а след това — и самия себе си. Каза ми, че ако искам да съм щастлив и да не ми се случва отново да изтърпявам това, трябва да намеря някакво братство, към което да се присъединя.
— И какво?
— Реших да го послушам. След като излязох на свобода, говорих с майсторите на много гилдии. Отначало ги избирах, но след това се обръщах към всеки, който би могъл да ме вземе, дори към касапите и свещарите. Никой не желаеше чирак на моята възраст или пък такъв, който няма пари или характерът му е труден — разбираш ли, поглеждаха гърба ми и веднага решаваха, че само ще създавам неприятности. Мислех да стана моряк или да се запиша в армията. И досега често съжалявам, че не го направих, макар че ако го бях направил, сега сигурно щях да съжалявам — ако изобщо бях жив, за да имам някакви желания. След това — не зная защо — си втълпих, че трябва да се присъединя към някой религиозен орден. Говорих с мнозина и някои се съгласиха да ме приемат, дори след като им казах, че нямам пари и им показах белезите по гърба си. Но колкото повече научавах за начина на живот, който трябва да водя, толкова по-малко ми допадаше тази идея. Доста пиех, обичах момичетата и не исках това да се променя.
Един ден висях на някакъв ъгъл и забелязах човек, който принадлежеше към някакъв орден, който ми бе непознат. По това време обмислях да се запиша моряк на един кораб, но той нямаше да вдигне котва още цяла седмица. Един моряк ми беше разказал доста подробно за тежката работа преди отплаването, затова бях решил да изчакам и да си я спестя. Всичко това било лъжа, но тогава не го знаех.
Така че последвах човека и когато той спря — разбираш ли, беше пратен да купи зеленчуци — аз го приближих и го попитах за ордена му. Той ми каза, че е роб на Пелерините и че това е същото като да членуваш в някой орден, само че по-добре. Можеш да обърнеш едно-две питиета и никой няма да възрази, стига да си трезвен на работното си място. Можеш също да спиш с момичета, при това шансовете ти никак не били лоши, защото момичетата си мислели, че и ти по един или друг начин си свят човек. Освен това непрекъснато пътуваш къде ли не.
Попитах го дали ще ме приемат и добавих, че не мога да повярвам, че животът в ордена е толкова хубав, колкото го описва. Той каза, че със сигурност ще ме приемат и макар да не може да докаже още на момента казаното за момичетата, е готов да обърне бутилка червено с мен.