Когато се приготвила, изпратила да повикат баща й и тримата кандидати.
— Вижте ме добре — казала тя. — Виждате златния пръстен на челото ми и по-малките в ушите ми. Ръцете ми, които ще се обвият около един от вас, са обвити с още по-малки кръгли гривни, а на пръстите ми има пръстени. Ковчежето ми за скъпоценности е отворено пред вас и в него няма други пръстени. Но въпреки това в стаята има още един — онзи, който не съм сложила. Може ли някой да го открие и да ми го даде?
Тримата кандидати претърсили цялата стая, гледали дори зад гоблените и под леглото. Накрая най-младият свалил клетката на чучулигата от куката й и я подал на дъщерята на армигера. На дясното краче на чучулигата имало мъничък златен пръстен.
— Сега ме изслушайте. Съпруг ще ми стане онзи, който отново ми покаже тази малка кафява птичка.
И с тези думи тя отворила клетката, пъхнала ръката си в нея, извадила чучулигата, занесла я до прозореца и я пуснала на свобода. За миг тримата кандидати видели как златният й пръстен проблясва на слънчевите лъчи. Чучулигата се издигнала високо в небето и се превърнала в мъничка точка.
Кандидатите хукнали надолу по стълбите и извикали конете си, своите бързоноги приятели, пренесли ги толкова много левги през пампасите. Метнали украсените си със сребро седла на гърбовете им и след по-малко от миг изчезнали от погледа на армигера и дъщеря му, както и на другарите си, защото единият потеглил на север към джунглите, вторият — към планините на изток, а най-младият — към неуморното море.
Онзи, който тръгнал на север, яздил няколко дни и стигнал до една река, която била прекалено бурна, за да се преплува. Тръгнал покрай брега й, заслушан в песента на птиците, обитаващи в този край, и накрая стигнал брод. Там се натъкнал на кафяв конник с кафяв боен кон. Лицето му било скрито от кафява превръзка, плащът, шапката и цялото му облекло били кафяви. На десния му кафяв ботуш имало златен пръстен.
— Кой си ти? — попитал кандидатът.
Кафявата фигура не проговорила нито дума.
— В дома на армигера сред нас имаше един младеж, който изчезна в деня преди решаващия момент — казал кандидатът. — Мисля, че това си ти. Научил си по някакъв начин за задачата ми и сега искаш да ми попречиш. Е, махни се от пътя ми или умри.
И извадил сабята си и пришпорил коня си във водата. Били се дълго време по начина, по който се сражават мъжете в моя край — със сабя в дясната ръка и дълъг кинжал в лявата. Кандидатът бил храбър и силен, а кафявият конник — бърз и изкусен фехтувач. Но накрая той паднал и кръвта му обагрила реката.
— Няма да ти взема коня — казал кандидатът. — Ако са ти останали сили, ще успееш да се качиш на седлото. Аз съм милостив.
И продължил напред.
Онзи, който тръгнал към планините на изток, също яздил няколко дни и стигнал до един мост от онзи вид, който строят планинците — тясно съоръжение от въже и бамбук, прехвърлено над пропастта като паяжина. Само глупак би тръгнал да язди по такъв мост, затова той слязъл от коня си и го повел за поводите.
Когато тръгнал, му се сторило, че мостът пред него е празен, но не успял да мине и четвърт от дължината му, когато забелязал в средата му някаква фигура. На външен вид приличала на човешка, но била цялата кафява, с изключение на едно-единствено бяло петно, и сякаш имала кафяви сгънати криле. Когато кандидатът приближил, видял, че фигурата носи златен пръстен на глезена си, а кафявите криле не били нищо друго, освен плащ със същия цвят.
Тогава той начертал във въздуха Знак, за да се предпази от духовете, които са се отрекли от своя Създател.
— Кой си ти? — извикал той. — Кажи си името!
— Ти ме виждаш — отговорила фигурата. — Изречи истинското ми име и всяко твое желание ще стане и мое.
— Ти си духът на чучулигата, пратен от дъщерята на армигера — казал кандидатът. — Можеш да променяш облика си, но пръстенът те издава.
При тези думи фигурата в кафяво извадила сабята си и я подала на кандидата с дръжката към него.
— Ти ме позна — казала тя. — Какво искаш да сторя за теб?
— Искам да се върнеш с мен в дома на армигера — отговорил кандидатът. — За да те покажа на дъщеря му и така да я спечеля.
— Ако това е желанието ти, с радост ще го изпълня — казала кафявата фигура. — Но те предупреждавам, че тя няма да види в мен онова, което виждаш ти.
— Няма значение, идваш с мен — отвърнал кандидатът, тъй като не знаел какво друго да каже.