На мостовете, строени от планинците, човек може да се обърне без особено затруднение, но това е невъзможно за четириного животно. Ето защо трябвало да продължат до отсрещния край на пропастта, където кандидатът да може да обърне коня си към дома на армигера. „Колко досадно е това — помислил си той, докато вървял по моста. — И същевременно опасно и трудно. Не мога ли да го използвам в моя полза?“ Накрая взел решение и се обърнал към спътника си:
— Ще ми се наложи да прекося този мост два пъти. Но защо трябва да го правиш и ти? Не можеш ли да отлетиш на отсрещната страна и да ме изчакаш?
При тези думи кафявата фигура се засмяла с птичи трели.
— Не виждаш ли, че едното ми крило е превързано? Прелетях прекалено близко до един от съперниците ти и той ме нарани със сабята си.
— Значи не можеш да летиш далеч, така ли?
— Не мога. Когато ти дойде, аз седях тук и си почивах, а като те чух да се приближаваш, нямах сили да отлетя.
— Разбирам — казал кандидатът и на глас не добавил нищо повече, но си помислил: „Ако прережа моста, чучулигата ще бъде принудена да приеме отново птичия си облик, но тъй като няма да може да отлети далеч, ще успея да я убия, ще я отнеса при дъщерята на армигера и тя ще я познае.“
Когато стигнали отсрещната страна на пропастта, кандидатът потупал коня си по шията и го обърнал, като си помислил, че дори животното да умре, и най-доброто животно не е прекалено висока цена за възможността да станеш собственик на огромни стада.
— Последвай ни — обърнал се той към кафявата фигура и повел отново коня си през моста над ветровитата ревяща пропаст. Кандидатът вървял отпред, бойният му кон го следвал, а кафявата фигура била последна. „Когато мостът започне да пада, животното ще се дръпне назад — помислил си той, — и духът на чучулигата няма да може да се промъкне покрай него, затова или ще трябва да приеме отново облика на птица, или да умре.“ Разбирате ли, плановете му били оформени от вярванията в моя край — онези, които вярват в способността някои същества да променят облика си, ще ви кажат, че подобно на мислите, те няма да се променят, ако са заловени.
Тримата отново минали по дългия мост и щом кандидатът стъпил на твърда земя, извадил сабята си — толкова остра, колкото можел да я направи само той. Мостът имал две въжета за перила и други две, които да поддържат самия път. Кандидатът първо трябвало да пререже тях, но се захванал за миг с перилата и фигурата в кафяво скочила върху коня отзад, забила шпори в хълбоците му и препуснала напред. Така кандидатът загинал под копитата на собствения си кон.
Най-младият, който бил тръгнал към морето, също пътувал няколко дни и стигнал до брега. Там срещнал някакъв човек в кафяв плащ, с кафява шапка, кафява кърпа на устата и златен пръстен около кафявия си ботуш.
— Ти ме виждаш — казал човекът в кафяво. — Изречи истинското ми име и всяко твое желание ще стане и мое.
— Ти си ангел, изпратен да ме заведе при чучулигата, която търся — отговорил най-младият кандидат.
При тези думи кафявият ангел извадил сабята си и я протегнал към кандидата с дръжката към него.
— Ти ме позна — казал той. — Какво искаш да сторя за теб?
— Никога не бих дръзнал да тръгна против волята на Господаря на ангелите — отвърнал младежът. — И щом си изпратен да ме заведеш при чучулигата, единственото ми желание е да го направиш.
— Ще го направя — казал ангелът. — Но по кой път ще тръгнеш? По най-краткия или по най-добрия?
„Тук сигурно има някаква уловка — помислил си най-младият кандидат. — Небесните сили винаги укоряват хората за нетърпеливостта им — нали са безсмъртни и лесно могат да си го позволят. Несъмнено най-краткият път минава през ужасите на подземни пещери или нещо подобно.“
— Избирам най-добрия път — казал той. — Нима бих си позволил да накърня честта на онази, за която ще се оженя, като поема по някой друг?
— Някои казват едно, други — друго — отговорил ангелът. — А сега нека да седна на коня зад теб. Недалеч оттук има голямо пристанище, където преди малко продадох два коня — също толкова добри, колкото и твоят, а може би и по-добри. Ще продадем и твоя кон, както и златния пръстен на ботуша ми.
Така и сторили, когато отишли на пристанището, а с парите купили кораб — малък, но бърз и устойчив — и наели трима опитни моряци.
На третия ден в морето кандидатът сънувал един от онези сънища, които се присънват на младите мъже. Когато се събудил, докоснал възглавницата до себе си и открил, че е топла. Когато отново легнал и заспал, усетил дъх на парфюм — подобен на мириса на полски цветя, които жените в моя край сушат през пролетта, за да ги вплетат в косите си.