— Разбира се, шателена.
Чувал съм да казват, че високата жена изглежда по-висока от всеки мъж. Може би е вярно. Тази жена бе много по-ниска от Баландерс, но докато крачех до нея, се чувствах почти джудже. Спомних си също как Текла се навеждаше, когато се прегръщахме, и как целувах гърдите й.
Повървяхме известно време и Пелерината първа наруши мълчанието.
— Много добре крачиш. Краката ти са дълги и мисля, че са изминали доста левги. Не си ли кавалерист?
— Яздил съм, но не в кавалерията. Дойдох през планините пеша, ако имаш предвид това, шателена.
— Това е добре, защото не разполагам с кон за теб. Но май не се представих. Аз съм Манеа, наставница на послушниците на нашия орден. Домницелата ни отсъства, затова временно аз отговарям за хората тук.
— Аз съм Севериън от Несус, странник. Бих искал да мога да ти дам хиляда хрисоза, за да ти помогна да продължиш благородното си дело, но мога единствено да ти благодаря за добротата, която намерих тук.
— Когато споменах кон, Севериън от Несус, аз нито смятах да ти го продам, нито да ти го подаря в надеждата, че така ще заслужа твоята благодарност. Ако досега не сме я заслужили, няма кога друг път.
— Както казах, благодарен съм ви — отговорих аз. — Казах също, че няма да се задържа тук и да злоупотребявам с нея.
— Не съм си и помисляла, че ще го направиш — каза Манеа. — Тази сутрин една от послушниците ми каза, че един от болните е ходил заедно с нея в параклиса преди две вечери, и ми го описа. Тази вечер, когато ти остана след другите, разбрах, че ти си този човек. Разбираш ли, имам една задача, но няма кой да я изпълни. В по-спокойни времена бих изпратила роби, но те са обучени да се грижат за болните, а ние и така се нуждаем от още помощници. Но нали е казано „Той праща на просяка тояга, а на ловеца — копие“.
— Не искам да те засегна, шателена, но предполагам, че ако ми се доверяваш само затова, че съм влязъл в параклиса ви, може и да си сгрешила в преценката си. Откъде знаеш, че не съм влязъл, за да открадна някой скъпоценен камък от олтара?
— Искаш да кажеш, че крадците и лъжците се молят често. С благословията на Помирителя, така е. Повярвай ми, Севериън, страннико от Несус, никой друг не прави така — нито от хората в ордена, нито извън него. Но ти в никакъв случай не си ме засегнал. Ние не разполагаме и с половината от властта, за която предполагат невежите. Но все пак онези, които ни смятат за съвсем безсилни, са още по-невежи. Ще изпълниш ли заръката ми? Ще ти дам открит лист, за да не те арестуват като дезертьор.
— Стига тази заръка да е по силите ми, шателена.
Тя постави ръка на рамото ми. Това бе първото й докосване до мен и почувствах слаб шок, сякаш неочаквано ме бе закачило крило на птица.
— На двадесет левги оттук живее един мъдър и свят отшелник. Досега той бе в безопасност, но цялото лято Самодържецът е принуден да отстъпва и скоро ужасът на войната ще се стовари и върху онова място. Някой трябва да отиде при него и да го убеди да дойде при нас — или ако не успее да го убеди, да го докара насила. Вярвам, че Помирителя сам те е посочил като подходящ пратеник. Можеш ли да се справиш?
— Не съм дипломат — отвърнах аз. — Но колкото до останалата работа, чистосърдечно мога да призная, че съм преминал продължително обучение.
15.
Последен дом
Манеа ми даде една груба карта, показваща убежището на отшелника, и подчерта, че ако се отклоня дори малко от начертания маршрут, е почти сигурно, че няма да успея да го открия.
Не мога да кажа в каква посока от лазарета се намираше килията. Разстоянията, отбелязани на картата, бяха в съответствие с трудността на пътя, а завоите бяха нагласени според големината на хартията. Отначало тръгнах на изток, но скоро забелязах, че пътят завива на север, а после — на запад през тесен каньон, прорязан от буен поток, и накрая — на юг.
В началото на пътуването срещах много войници — веднъж попаднах на две колони от двете страни на пътя, а между тях мулета носеха ранените. Спираха ме на два пъти, но всеки път продължавах нататък с помощта на открития лист. Беше написан на кремав пергамент — един от най-добрите, които съм виждал, подпечатан със златния печат на ордена, изобразяващ нартекс. На него пишеше:
„До онези, които са на служба.
Приносителят на това писмо е нашият служител Севериън от Несус, млад мъж с тъмни коси и очи, бледо лице и ръст значително над средния. Тъй като почитате паметта, която охраняваме, и като се има предвид, че вие самите бихте могли в някой момент да имате нужда от помощ или от почетно погребение, ние ви молим да не пречите на споменатия Севериън да изпълнява задачата, която сме му възложили, а да му оказвате всякаква поддръжка, каквато е във възможностите ви.