— Възстанови се — отбеляза той.
— Бих опитал да кажа да, но се страхувам, че усилието да говоря ще ме довърши.
Той се усмихна, макар че усмивката му не беше нищо повече от слабо изкривяване на устата.
— Знаеш по-добре от всеки друг, че страданията, които изживяваме в този живот, правят възможни всички онези щастливи престъпления и приятни мерзости, които ще извършим в следващия… не бързаш ли да си направиш извода?
Поклатих глава и отново я отпуснах върху възглавницата. Тя слабо миришеше на мускус.
— Това не е зле, защото ще ти трябва малко време.
— Така ли казват твоите лекари?
— Аз сам съм си лекар и аз самият се грижих за теб. Основният проблем бе в шока… Звучи като старческа болест, както несъмнено си мислиш. Но той убива повечето ранени. Ако всички умрели от шока бяха живи, с готовност бих приел смъртта на онези, които са получили удар от меч в сърцето.
— Като свой собствен лекар — и мой, — казваш ли истината?
Усмивката му стана по-широка.
— Винаги казвам истината. В моето положение трябва да говоря прекалено много, за да поддържам ред в кълбото лъжи. Разбира се, трябва да разбереш, че истината… малките, обикновените истини, за които говорят жените на селяните, не върховната и универсална Истина, която не съм по-способен да изрека от теб… истината е по-измамна.
— Преди да изгубя съзнание те чух да казваш, че си Самодържецът.
Той се метна до мен като дете и при съприкосновението с натрупаните килими тялото му ясно шляпна.
— Казах. Вярно е. Впечатлен ли си?
— Щях да бъда по-впечатлен, ако не те помнех толкова добре от срещата ни в Лазурния дом.
(Онази веранда, покрита със сняг, засипана със сняг, който заглушаваше стъпките ни, стоеше в копринената шатра като призрак. Когато сините очи на Самодържеца срещнаха моите, почувствах, че Рош стои до мен в снега и двамата сме облечени в непознати дрехи, които не ни стават много добре. Вътре някаква жена, която не беше Текла, се превръщаше в Текла — както аз по-късно изиграх Месхия, първия човек. Кой може да каже до каква степен актьорът приема духа на човека, когото играе? Когато играх Чирака, това бе нищо, защото ролята много приличаше на онова, което бях в действителност — или най-малкото вярвах, че съм. Но в ролята на Месхия понякога ме навестяваха мисли, които никога не биха се породили у мен в друга ситуация — мисли, еднакво чужди и за Севериън, и за Текла, за началото на всички неща и за зората на света.)
— Ще си спомниш, че никога не съм казвал, че съм само Самодържецът.
— Когато те срещнах в Дома на Абсолюта, ти ми заприлича на дребен дворцов служител. Признавам, че никога не си ми го казвал, но всъщност знаех кой си. Но нали именно ти беше онзи, който даде парите на доктор Талос?
— Мога да си призная, без да се изчервявам. Това е самата истина. Всъщност аз съм неколцина дребни дворцови служители… Защо пък не? Имам властта да ги назначавам, значи мога да назнача и самия себе си. Разбираш ли, понякога заповедта на Самодържеца е прекалено тежък инструмент. Ти никога не би опитал да отрежеш нос с онзи огромен меч за обезглавяване, който мъкнеше. Понякога е нужен декрет на Самодържеца, а понякога — писмо от третия ковчежник. Аз съм и единият, и другият. И не само тях.
— А в онази къща в Алгедонския квартал…
— Освен това съм и престъпник… също като теб.
Глупостта няма край. Казват, че дори космосът е затворен в собствената си сфера, но глупостта продължава и отвъд безкрая. Винаги съм мислел себе си ако не за наистина интелигентен, то най-малкото за човек, който е достатъчно схватлив и бързо схваща основните неща, за практичен и предвидлив, когато пътувах с Йонас или Доркас. Но никога не бях предполагал, че от положението си на самия връх Самодържецът ще знае, че съм проникнал в Дома на Абсолюта като емисар на Водалус. Ако можех, щях да скоча и да избягам от шатрата, но краката ми бяха като от мека глина.
— Всички ние сме престъпници — всички, които сме длъжни да въдворяваме ред, трябва да бъдем такива. Мислиш ли, че твоите събратя от гилдията биха се отнесли с теб толкова жестоко — агентът ми докладва, че мнозина от тях са искали да те убият — ако те самите не бяха виновни в нещо подобно? Ти беше опасен за тях, докато не бъдеш ужасно наказан, защото в противен случай те могат да бъдат изкушени. Съдията или надзирателят, който не е извършил престъпление, е чудовище, който или дава опрощение, принадлежащо единствено на Несътворения, или смърт, която не във властта на никого и нищо.